Художествена галерия „Бенчо Обрешков“ в Карнобат отвори изложба със 100 творби на художника Атанас Жеков по случай 100 години от рождението му. Има живопис и графика от различни периоди на пътя му, а изложбата продължава до 24 ноември.

На срещата на 23 септември хората разгледаха картините. Чуха и разкази за самия художник — какъв е бил като човек. Стана ясно и колко силна е останала връзката му с родния град.

Атанас Жеков е роден през 1926 година в Карнобат. Учи живопис в Художествената академия в София и с годините става едно от важните имена в българското изобразително изкуство. Зад гърба му остават десетки общи изложби и над 25 самостоятелни, показвани у нас и в чужбина — в София, Карнобат, Шчечин, Ленинград и Братислава. Бил е директор на Софийската градска художествена галерия и е преподавал в Художествената академия. Негови картини се пазят в национални и регионални художествени сбирки. Кариерата го отвежда далеч от родния град, но Карнобат остава част от живота му до края.

Най-вълнуващият момент от вечерта дойде с думите на сина му Константин Жеков, който благодари на карнобатлии, че пазят паметта на баща му. „Той, където и да е бил, винаги е говорил с обич за Карнобат. Той беше карнобатлия“, каза той пред присъстващите.

Румяна Денева пък припомни последната изложба на художника в града през 2006 година и разказа колко много е направил той за местния художествен фонд. Днес галерията пази над 100 негови творби, а семейството му продължава да дарява нови картини.

Връзката на Жеков с галерията не се изчерпва само с картините, които оставя на Карнобат. Той лично помага за изграждането на фонда ѝ — заедно със Стефан Каравасилев търси и събира произведения на автори, които да останат в бъдещата колекция. През 1989 година, когато се обсъжда галерията да носи неговото име, Жеков отказва и настоява тя да се казва на Бенчо Обрешков. Това решение и до днес показва най-ясно какво е било отношението му към художествената история на родния град.

Художникът Радко Мурзов пък разказа за друга страна на Жеков — тази на преподавателя, който насърчава младите автори, без да им налага собствения си почерк. По думите на Мурзов, в началото на кариерата си Жеков му помага да участва в младежка изложба и дори му дава ателието си, за да работи сам.

Спомените на близки, колеги и ученици на художника бяха допълнени и с архивни кадри, в които публиката чу и гласа на самия Атанас Жеков. Сто години след рождението му Карнобат отново отвори врати за неговото изкуство — и за хората, които пазят личен спомен от него.