Със засилен интерес и под светлините на прожекторите, премиерът Росен Желязков застана пред журналисти, за да отговори на множество въпроси, свързани със сложната сага около „Лукойл“.
Фокусът на разговора беше върху осигуряването на стриктно спазване на наложените санкции и гарантирането, че нито един цент няма да бъде насочен към финансиране на военните действия в Украйна.
"Ние ще осигурим спазването на санкциите, така че нито един цент да не отива за войната в Украйна," заяви премиерът, подчертавайки ангажимента на правителството да действа в съответствие с международните ограничения. Той обясни, че от момента на налагане на санкциите от Службата за контрол върху чуждестранните активи (OFAC) са водени непрекъснати разговори с ключови институции, включително Департамента по финанси, самата служба, Държавния департамент и Департамента по енергетика.
Тези дискусии, водени от министрите Станков и Георгиев, са имали за цел да изяснят позициите и да координират действията за ефективно прилагане на санкциите. Премиерът подчерта, че приетият в петък закон представлява отговор на въпроса каква ще бъде правната рамка за изпълнение на тази политика. Законът, след влизането си в сила от датата на обнародване в Държавен вестник, ще активира всички предвидени в него мерки.
Относно допълнителните мерки за сигурност около обектите на „Лукойл“, премиерът Желязков подчерта тяхната превантивна роля. Той посочи, че инциденти в рафинерии в Европа, собственост на руски компании, са повод за предприемане на тези мерки с цел защита на критичната инфраструктура, каквато представляват рафинерията и другите инженерни съоръжения на „Лукойл“.
Впоследствие, премиерът обясни и какъв ще бъде специалният управител в „Лукойл“. Според закона, това ще бъде физическо лице или лица, които ще бъдат определени след щателна проверка и анализ на тяхната интегритет.
Журналистите не пропуснаха да зададат въпрос за конкретни имена, които се обсъждат. Отговорът на премиера беше ясен: "Винаги е имало конкретни, още в хипотезата, когато трябваше да преминем от руски нефт към неговата диверсификация. Има имена, които обсъждаме. Когато влезе законът в сила, ще обявим тези имена."
Въпреки липсата на съдебен контрол, премиерът увери, че управителят няма да бъде безконтролен, а ще действа в рамките на закона.
На фона на тези мерки, премиерът се опита да разсее опасенията, свързани с доставките на горива. Той увери, че в страната има достатъчно горива, както от запасите, поддържани от Държавния резерв, така и от процесираните горива.
Премиерът засегна и темата за бюджета, като подчерта, че бюджетната процедура не може да бъде блокирана. Тристранният диалог е форма на координация и процедура, която е важна за постигането на социалните интереси на всички в страната. Правителството се отнася с голяма отговорност към този процес, срещайки се с работодателите и надявайки се на провеждане на тристранен съвет и внасяне на бюджета в Народното събрание в рамките на текущата седмица.
"Има обмяна на мнения, но в социалния диалог ползите за едни, са недостатъци за други. Трябва да намерим необходимия баланс, защото този бюджет, освен че е първият бюджет в евро, трябва да отговори и на страховете на обществото - да няма висока инфлация и да няма намаляване на доходите. Държавата да продължава да инвестира в инфраструктура. Ако се наложи отпадане на едни приходоизточници, трябва да се посочи какви биха били техните алтернативи и това е разговор с работодателите," подчерта той.
На финала премиерът отрече да има риск от влизане в дългова спирала. "Докато дългът се движи около 30%, няма такава опасност. Този бюджет е по-скоро консервативен, за да може спокойно и без социално напрежение да влезем в следващата година и политики, които така широко се прокламират като реформаторски да бъдат провеждани бавно и еволюционно, защото след всяка недобре премислена реформа, винаги следва обществена деградация." завърши премиерът.