Пълна версия →
Авто
Аналитика
Българи по света
Война в Украйна
Интересно
История
Лайфстайл
Новини
Спорт
Туристически новини
Медицина

Здравната комисия одобри на първо четене бюджета на НЗОК за 2027 г. от 5,68 млрд. евро

19.11.2026

Със 13 гласа „за“ и 6 „против“ комисията подкрепи бюджета на здравната каса, който е с 426,9 млн. евро по-голям от тазгодишния.

© BurgasMedia.com

Парламентарната комисия по здравеопазване одобри на първо четене бюджета на НЗОК за 2027 г. Приходите и трансферите са 5,68 млрд. евро и разходите са същите – с 426,9 млн. евро (8,1%) повече спрямо Закона за бюджета на касата за 2026 г. Законопроектът представи здравният министър Катя Ивкова.

На 10 ноември Надзорният съвет на НЗОК прие проектобюджета с един глас „въздържал се“, а управителят д-р Владимир Даскалов обяви, че здравната вноска остава 8%.

На 10 ноември Надзорният съвет на касата одобри проектобюджета, а Даскалов посочи като приоритети личния лекар, ранната диагностика и здравето на децата.

В комисията гласуваха 13 депутати „за“ и 6 „против“, без въздържали се. От 5,63 млрд. евро здравноосигурителни приходи 3,45 млрд. евро са вноски, а 2,17 млрд. евро – трансфери за здравно осигуряване. Всеки месец Министерството на здравеопазването ще превежда на касата и пари за дейности извън задължителното осигуряване – общо 32,7 млн. евро за годината. Здравноосигурителните плащания нарастват с 478,1 млн. евро (9,7%) и достигат 5,41 млрд. евро.

Най-много пари отиват за болниците – 2,531 млрд. евро, с 8,1% повече. От тях 81 млн. евро са за прегледи и процедури без настаняване в болница: диагностика, профилактика и амбулаторно диспансерно наблюдение. За лекарства са предвидени 1,454 млрд. евро, с 9% повече.

Специалистите извън болница получават 384 млн. евро, с 9,3% повече от тази година, а първичната извънболнична помощ при личните лекари – 372 млн. евро. За денталната помощ са заложени 248 млн. евро (с 7,6% повече), за медико-диагностичната дейност – 176 млн. евро (с 5% повече). Медицинските изделия в болниците и помощните средства за хора с увреждания получават 147 млн. евро, с 2,3% повече, а 36 млн. евро са за осигуряване на медицински персонал в болниците. Към другите здравноосигурителни плащания се отнасят 96 млн. евро, 51 млн. евро от които са за медицинска помощ по системите за социална сигурност.

Против проекта са Българският зъболекарски съюз, парламентарната група на ДПС и „Демократична България“. Председателят на зъболекарския съюз Борислав Миланов заяви, че цените на денталните дейности не са актуализирани от 1 април 2025 г. и че денталната помощ традиционно остава на последно място, без оглед на нуждите на пациентите. Съюзът очаква дефицит от 36 млн. евро и смята, че парите за дентална помощ ще се изчерпат към 1 август.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов определи разпределението между отделните пера като небалансирано и се надява при преразглеждане на бюджета средствата за медицински дейности да не изостават от ръста при лекарствата. Съюзът иска предварителен контрол в реално време, в който да участват и пациентите, договорени механизми за контрол при отчитането на дейностите, както и ресурс за по-високи цени на медицинските дейности и по-високи възнаграждения на медиците.

Димитър Маринов, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, посочи като слабост, че за механизма за аптеките няма съществено увеличение, за разлика от други плащания, и че ръстът не стига за по-добър и равномерен достъп до фармацевтични грижи. Съюзът подкрепя запазването на целевото финансиране за аптеки в трудно достъпни места и за денонощни аптеки.

Асоциацията на специалистите по здравни грижи, чрез Диана Георгиев, е склонна да подкрепи проекта с особено мнение. Мария Чотова поиска от името на Българската асоциация на зъботехниците законът да даде възможност зъботехниците да сключват индивидуални договори с НЗОК и да получават директно плащане за изделията си.

Според доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, големи реформи за първичната помощ бюджетът не предвижда, но дава необходимия минимум системата да работи нормално и да се покрият дефицитите от инфлацията.

Красимир Митов от Национален синдикат „Защита“ каза, че нито пациентите плащат по-малко, нито медиците получават повече. Той постави условие от близо половин милиард евро да бъдат отделени пари за заплатите на медиците, иначе синдикатът ще протестира.

Председателят на здравната комисия Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС заяви, че рамката е спусната от Министерството на финансите, а бюджетът е счетоводен баланс с фискални цели, без стратегическа визия. Обещаният акцент върху профилактиката според него не личи от цифрите. Ангелов смята още, че надеждите не се оправдават, че са отхвърлени всички предложения на опозицията за граждански контрол и че стипендията от 350 евро за младите лекари специализанти само прилича на решение. „За мен това е бюджет на празните обещания и излъганите надежди, Министерството на здравеопазването е загубило битката с Министерството на финансите“, каза той.

Георги Илиев от „Прогресивна България“ припомни, че България за първи път е в процедура по свръхдефицит, и според него при това правителството запазва здравеопазването като приоритет – болничната помощ получава около 180 млн. евро повече.

Джевдет Чакъров от ДПС каза, че пак се говори за реформи, а пари се наливат в нереформирана система, в която болниците и лекарствата вземат около 70% от рамката, докато той е очаквал промени към превенция, профилактика и първична помощ. Лъчезар Иванов отбеляза, че парите са повече, но е въпрос дали ще донесат по-качествено здравеопазване. Според него са нужни конкретни цели в профилактиката и проучване на удовлетвореността на пациентите. Големия проблем той вижда в доплащането от пациентите и предлага допълнително здравно осигуряване, което да създаде конкуренция и да „отпуши“ системата.

„Демократична България“ няма да подкрепи бюджета на първо четене. „Не гласуваме за сумата, а за това, което се купува с нея, с този бюджет купуваме същата система, само че малко по-скъпо“, каза Александър Симидчиев. Той посочи, че в бюджета на НЗОК няма ред за възнагражденията на медиците, че единственият кадрови инструмент са парите за персонал в отдалечените болници и че за ранна профилактика на децата няма нито едно евро. Според Симидчиев парите на касата са публични средства, а не държавен бюджет, и Министерството на финансите не може да ги ползва.

Николай Денков от ПП каза, че правителството заявява приоритети, но ги финансира несъответно. Според него проблемът със заплатите на медиците не е решен, а стипендиите от 350 евро са с ограничен обхват и недостатъчни, макар да има законова база за решение. Георги Георгиев от „Възраждане“ се обърна към „Прогресивна България“ с думите, че кабинетът управлява и хората очакват решения, а не оправдания. Той не вижда решение за доплащането от пациентите и постави въпроса за по-високи възнаграждения на медиците.

Предстои второ четене. Между двете четения Георги Илиев ще предложи да се преразгледа перото „Първична помощ“ и 1,6 процентни пункта от предвидените 7,6% да се насочат към медицинските изделия, а ПП ще внесе промени за заплатите на медиците.

★ Добавете BurgasMedia в предпочитаните си източници в Google →

Още интересни статии

Свързани статии

Отвори пълната версия в burgasmedia.com →