Представете си, след век и половина отсъствие, един познат обитател отново се завръща по нашите реки. Говорим за евроазиатския бобър (Castor fiber), новината за който накара природозащитниците да ликуват, а речните брегове – да се оживят.
Неочакваното завръщане
Следите от бобрите първоначално са открити през 2020-2021 година от горски служители, работещи по река Русенски Лом. Вместо дърва, отсечени нелегално, служителите попадат на типичните за бобрите нагризани дървета. Тогава направените снимки и последвалите доказателства не оставят съмнение: животното отново е тук.
През XIX век, бобърът е обитавал европейските реки, включително Дунав. Интензивният лов, заради ценната кожа, месото и секрецията от жлезите (кастореум), която се използвала в парфюмерията и народната медицина, довежда до неговото изчезване.
И все пак, откъде се появяват отново бобрите? Отговорът е в съседните страни. Програмите за освобождаване и опазване в Румъния, например, дават резултати. Оттам, животинките постепенно се разпространяват по реките на Дунав и неговите притоци, преминавайки в България, както в Дунавската равнина, така и в Янтра и Русенски Лом.
Оценка на популацията
Точната численост на бобрите у нас все още е неясна. Необходима е по-широка научна оценка. Експерти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН прилагат модерни методи, сред които фотокапани, за да проследят разпространението и поведението на тези животни.
„Инженерите на природата“
Бобрите са известни като „инженерите на природата“. Тези трудолюбиви животни създават ценни местообитания за множество видове – от птици до земноводни. Следователно, тяхното присъствие е не само рядък природен феномен, но и ключов фактор за възстановяването на биоразнообразието и подобряване на екосистемните услуги.
Учени и природозащитници призовават за включване на бобъра в националните закони за защита на природата и в Червената книга на България като защитен вид. През дълго време тези животни са били смятани за изчезнали от нашите земи.
Наблюдението и опазването на този вид става все по-важно. Необходимо е да се гарантира, че бобърът ще остане трайна част от българските реки. Това, което преди няколко години изглеждаше почти невъзможно, сега е реалност.
Какво друго интересно ще открием в нашите реки? Възможно ли е да видим и други „изчезнали“ видове да се завръщат? Времето ще покаже.