Затоплянето буди пчели и оси преждевременно и ги изтощава, показва мащабно изследване

20.04.2026 | Животински свят

По-топлите пролетни температури карат диви пчели и оси да излизат от зимен сън по-рано, да губят до една трета от телесната си маса и да започват сезона с по-малко енергия – особено в по-хладните региони, предупреждава ново проучване в "Functional Ecology".

Снимка от Ivar Leidus, Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

Повишаващите се температури карат диви пчели и оси да излизат от зимната си "спячка" по-рано от обичайното, което ускорява изразходването на енергийните им запаси и влошава физическото им състояние. До този извод стига международен екип учени в мащабен експеримент, публикуван в списание "Functional Ecology".

Голям полеви експеримент в Бавария

Изследователи от Университета във Вюрцбург събират близо 15 000 зимуващи насекоми от над 160 точки в различни части на Бавария, Германия. След това ги отглеждат в контролирани условия, които симулират "студена", "топла" и "гореща" пролет, за да пресъздадат различни климатични сценарии. Екипът, ръководен от д-р Кристина Гануза и проф. Инголф Стефан-Девентер, проследява пет вида диви пчели и оси, които се появяват в различни моменти от годината.

Всички пет вида се излюпват по-рано при по-топли пролетни температури. Силата на този ефект обаче зависи от географския и климатичния произход на насекомите. Популации, които в природата излизат през пролетта от по-топли региони – например от Долна Франкония – реагират с особено ранна поява и успяват да запазят по-голяма част от телесната си маса. Насекомите от по-хладни райони, като Баварската гора, понасят затоплянето значително по-зле.

При къснолетните видове само индивидите от по-студени региони се излюпват по-рано от обичайното при топли условия. Женските на летните видове губят телесна маса много по-бързо в топла среда – в някои случаи до 34 процента спрямо контролни групи при по-ниски температури.

Насекомите от студен климат са най-уязвими

Резултатите очертават тревожен дисбаланс: насекомите, които излизат твърде рано от зимуване, често още не намират достатъчно цъфтящи растения или плячка, с които да се хранят. В същото време по-високите температури карат зимуващите възрастни да изгарят енергийните си мастни резерви много по-бързо, което ги отслабва още преди да започнат активно да търсят храна.

"Нашите данни показват, че насекомите от по-хладни региони са особено уязвими към топлите пролетни сезони. Те губят енергия по-бързо и затова започват сезона в значително по-лоши изходни условия", подчертава д-р Гануза.

По-доброто състояние на насекомите от по-топлите райони подсказва, че климатичният произход задава "рамката" за това колко гъвкаво могат да реагират на затоплянето. Въпреки че всички популации напускат зимния покой по-рано при по-високи температури, не всички успяват да запазят достатъчно енергия, за да оцелеят и да се размножат успешно.

Отворени въпроси за опрашването и адаптацията

Изследването е част от проекта "LandKlif" в рамките на Баварската климатична изследователска мрежа и повдига редица въпроси, на които учените тепърва ще търсят отговор. Сред тях са: как екстремните жеги влияят върху моментa на излюпване; какво означава загубата на енергийни резерви за ефективността на опрашването; и с каква скорост популациите на пчели и оси могат да се адаптират към трайно променящите се температури.

Дивите пчели и други опрашители вече са под силен натиск заради унищожаването на естествените местообитания, интензивното земеделие и употребата на пестициди. Допълнителният стрес от разместването на сезоните, причинено от климатичните промени, може да задълбочи риска за популациите, които стоят в основата на огромна част от световното производство на храни.

Авторите на изследването предупреждават, че ако насекомите започват сезона все по-изтощени и в несинхрон с цъфтежа на растенията, това може да доведе до верижни ефекти – от по-слабо опрашване и по-ниски добиви до допълнителен спад в биоразнообразието. Затова те призовават климатичната политика и опазването на природата да разглеждат опрашителите като ключов индикатор за устойчивостта на екосистемите.