Само две седмици след като президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предупреди, че институцията върви към ново повишение на лихвените проценти, подобен ход през юни изглежда все по-малко предрешен. Охладнялата динамика на инфлацията, липсата на силен вторичен ефект от поскъпването на енергията и зациклящата икономика на еврозоната карат част от централните банкери да отстъпят назад от първоначално твърдия тон.
От "знаем накъде вървим" до "ще видим"
Доскоро посланието от Франкфурт беше, че по-строга парична политика е практически неизбежна, освен ако натискът върху цените не отслабне ясно и войната в Близкия изток не приключи.
Сега акцентът се измества: представителите на ЕЦБ все по-открито казват, че ще са нужни допълнителни доказателства за влошаване на инфлационните перспективи, за да се пристъпи към ново повишение на лихвите още през юни.
Това е крачка назад от необичайно директното изявление на Лагард след последното заседание, когато тя заяви: „В общи линии знам накъде вървим“.
Причината за промяната е перманентната геополитическа несигурност около Иран – фактор, който кара и други големи централни банки да изчакват, в надежда, че евентуално деескалиране на войната може да ограничи нуждата от болезнени лихвени скокове.
Сигналите от данните: инфлацията е по-управляема, заплатите – под контрол
Последните макроикономически данни подсилват аргумента, че вече заложените от пазарите по-високи разходи по заемите не са неизбежен сценарий.
Анкетите и пазарните очаквания сочат по-бърза инфлация в краткосрочен план, но средносрочните и дългосрочните прогнози остават относително стабилни.
Ръстът на заплатите в еврозоната също изглежда укротен – увеличенията са далеч под предишните си пикови нива и засега не подсказват за спирала „заплати–цени“.
Гуверньорът на Финландската централна банка Оли Рен определи инфлационните очаквания като „все още стабилни“, а развитието при възнагражденията – като „успокояващо“.
Дори членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел, считана за един от най-„ястребовите“ гласове в ЕЦБ, посочи, че макар рискът в посока затягане да е нараснал, това би било необходимо само „ако енергийният шок се разшири“ към по-широк кръг стоки и услуги.
Икономика на ръба: слаб растеж като аргумент за изчакване
Другият ключов фактор е състоянието на икономиката. Еврозоната едва отбеляза растеж през първото тримесечие, а впоследствие беше регистриран спад в сектора на услугите.
Допълнителна слабост в реалната икономика може да компенсира част от инфлационния натиск и да даде на ЕЦБ аргумент да се въздържи от ново затягане на паричната политика.
Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос, който се пенсионира този месец, призова за предпазливост именно заради ефекта върху растежа, който според него „ще стане много по-видим през следващите седмици“.
Гуверньорът на Гръцката централна банка Янис Стурнарас определи страховете от рецесия като „реални и оправдани“ – коментар, който трудно може да бъде пренебрегнат в дебата.
„Вече виждаме известна слабост в икономиката“, коментира и Анатоли Аненков, старши икономист в "Societe Generale". „Това ще намали инфлационния натиск и риска от вторични инфлационни ефекти. Затягането на политиката все още не трябва да се приема като решен въпрос“, добавя той.
Пазарите вече са заложили повишения – „ястреби“ срещу „гълъби“
Въпреки по-предпазливия тон от част от централните банкери, на пазарите преобладава очакването за нови повишения на лихвените нива.
Трейдърите в момента залагат на три стъпки нагоре, започващи от заседанието през юни.
Икономистите, анкетирани от международни медии, масово прогнозират повишения от по 0,25 процентни пункта през юни и септември.
Тези очаквания в немалка степен се подхранват от по-твърдите позиции на „ястребите“ в ЕЦБ – като германския гуверньор Йоахим Нагел, австриеца Мартин Кохер и словашкия му колега Петер Казимир, които смятат, че повишение през юни може да бъде избегнато само при ясно позитивно развитие около войната и енергийния пазар.
„Последните сигнали от ЕЦБ подсказват, че повишаването на лихвите е или неизбежно, или базовият сценарий при липса на големи изненади“, коментира Пол Холингсуърт, ръководител "Икономика на развитите пазари" в "BNP Paribas Markets 360". „Може дори да видим дискусия за по-голяма стъпка, ако цените на енергоносителите продължат значително да растат“, добавя той.
Дилемата на Лагард: по-добре твърде рано или твърде късно?
Решението, пред което е изправено Управителният съвет на ЕЦБ, е многопластово: да демонстрира решителност с повишение на лихвите още през юни и да рискува нужда от бърза корекция по-късно, или да изчака повече данни и потенциално да бъде принуден да „наваксва“ с по-агресивни стъпки в бъдеще.
Кристин Лагард ясно осъзнава, че в миналото ЕЦБ е допускала и двата типа грешки – и прекалено ранна, и прекалено закъсняла реакция.
„Постоянно сме разкъсвани между риска да реагираме прекалено бързо и риска да реагираме прекалено късно“, казва тя в интервю за испанска телевизия.
Според Катрин Найс, главен икономист за Европа в PGIM, „ситуацията в Близкия изток вероятно ще остане силно несигурна още известно време“, затова ЕЦБ ще се стреми да избегне твърди обещания за бъдещ курс на политиката.
На този фон юнското заседание се очертава като тест за баланса между „ястреби“ и „гълъби“ – и за способността на ЕЦБ да лавира между пресата на пазарите, политическите очаквания и реалните данни от икономиката.