Законопроект за борба с корупцията в публичните предприятия

09.10.2025 | Промени в законодателството

Парламентът одобри законопроект за борба с корупцията в публичните предприятия на първо четене. Предвижда въвеждане на системи за управление на риска и кодекси за етично поведение, с подкрепа от ОИСР и ЕП.

Снимка от Nenko Lazarov, Wikimedia Commons (CC BY 2.5)

Комисията по превенция и противодействие на корупцията в парламента даде зелена светлина на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия. Инициативата, внесена от Анна Александрова от ГЕРБ-СДС и група народни представители, премина на първо четене с подкрепата на 12 гласа "за", докато седем депутати се въздържаха.

Законопроектът беше представен от Георги Кръстев, също от ГЕРБ-СДС, който подчерта двустранния характер на причините, налагащи промените. "Чрез него ние изпълняваме насоките, които сме получили от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в отговор на мерките за борбата с корупцията и насърчаване почтеността в предприятията. Такъв ангажимент сме поели и към ЕП и Съвета с одобряването на Плана за възстановяване и устойчивост, имаме такава реформа залегнала", обясни депутатът.

Детайлното обяснение на Кръстев разкри ключовите елементи на предлаганата реформа. За успешното ѝ осъществяване се предвижда въвеждането на задължителна система за управление на корупционния риск в държавните предприятия. Тази система ще обхваща важни аспекти като подбор на висши служители, предприемане на мерки за предотвратяване на конфликт на интереси, приемане на Кодекс за етично поведение и въвеждане на служител по почтеност. Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) ще поеме нови отговорности, свързани с приемането на системата за управление на корупционния риск, както и с мониторинга на нейното изпълнение. Освен това, АППК ще отговаря за приемането на Кодекс за етично поведение на лицата, заемащи позиции в публичните предприятия. Законодателите предвиждат тримесечен срок, започващ от датата на влизане в сила на закона, за привеждане на подзаконовите нормативни актове в съответствие с новите разпоредби. В рамките на същия период АППК трябва да разработи системата за управление на корупционния риск и Кодекса за етично поведение.

В залата на парламента, дебатите по законопроекта се разгоряха. Георги Хрисимиров от "Възраждане" изрази скептицизъм относно ефективността на предложените мерки, твърдейки, че те са поредният пример за изпълнение на ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост, без реално да адресират проблема с корупцията. "ще заблудите вашите партньори с това, че правим някакви промени в насока това да се борим с корупцията, тези промени не мисля, че ще работят, те са едни добри пожелания, както и абсолютно всичко, което се прави в тази насока", отбеляза Хрисимиров, добавяйки, че истинската борба с корупцията изисква промяна в ценностите и подходи, започващи от върха.

Свилен Трифонов от ПП-ДБ обърна внимание на мерките за предотвратяване на конфликт на интереси, посочвайки, че съществуващите разпоредби в Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) са задължителни, въпреки че не са пряко включени в законопроекта. Според него, неясно остава как процедурите, заложени в проекта, ще допринесат за ефективна борба с корупцията.

От Министерство на правосъдието изразиха подкрепа за законопроекта. Любомир Талев, директор на дирекция в министерството, подчерта, че "Въвеждането на служител по почтеността е съгласувано и препоръчано от Комитета по корпоративно управление на ОИСР". Той обясни, че мерките за противодействие на корупцията, описани в ЗПК, обхващат длъжностни лица, докато настоящият законопроект е насочен към контрол на лица в публичните предприятия.