Има една възраст, в която човек се събужда и си казва: "Това ли ще правя до края?" При много хора това се случва някъде след 35–40. Кариерата е уж "на релси", но усещането за смисъл и перспектива се разклаща. И тук на сцената излизат думите "рескил" и "втори старт". Само че, за да имат те смисъл, трябва да ги мислим не като "аз отначало", а като "аз – втора версия".
Първото, което си струва да си припомним, е че не започваме от нулата. Дори да сменяме сферата – от администрация към ИТ, от журналистика към маркетинг, от инженерство към обучение – носим със себе си години опит: умения за общуване, решаване на проблеми, работа в екип, организационен усет. Това са т.нар. "преносими умения", които често са по-ценни от конкретен софтуер или сертификат.
Второто е да си позволим време за честен "професионален преглед". Какво умея добре? В какво хората естествено ми търсят помощ? Къде се изморявам, а къде забравям часовника? Много организации по света вече правят специални "mid-life career reviews" – срещи, в които човек седи с консултант и картографира своите силни страни и желания. Можем да направим подобно упражнение и сами, с лист хартия и няколко трудни въпроса.
Рескиловете са по-ефективни, когато са конкретни. Вместо да решим абстрактно "ще вляза в ИТ", по-полезно е да си зададем: "Искам ли да работя с хора, с данни, с дизайн, с текст?" После да изберем курс не по мода, а по съвпадение с това, което вече умеем. Човек с опит в продажбите може да надгради в дигитален маркетинг; счетоводител – в анализ на данни; учител – в обучителни платформи и е-обучение.
Много хора над 35 се страхуват, че са "твърде стари за учене". Истината е, че възрастните често учат по-бавно, но по-смислено – свързват новите знания с реални ситуации, задават повече въпроси, мислят за приложението. Това значи, че е важно обучението да е адаптирано – с ясна структура, практични задачи и възможност да се прилага още по време на курса, а не само в тестове.
Финансовата част също тежи. След 35/40 често имаме кредити, деца, грижа за родители – "да спреш и да учиш" звучи нереалистично. Затова по-постижим модел е паралелният: оставаш на сегашната работа, но започваш малък страничен проект – фрийланс, стаж, доброволчество, курс вечер или онлайн. Така "вторият старт" се случва стъпка по стъпка, без да разрушава напълно настоящия живот.
Полезно е да мислим и за новата посока като за "експеримент", а не като за окончателен избор до пенсия. Позволяваме си да пробваме, да видим как се чувстваме, да коригираме. Вместо да се обвиняваме, че "на тези години още не знаем какво искаме", можем да приемем, че светът се променя толкова бързо, че вторият или третият завой е не изключение, а новата норма.
И накрая – важно е да си сменим вътрешния език. "Започвам от нула" звучи като провал, като изтриване на живота дотук. Много по-точно е "надграждам това, което вече съм": опаку се превръща в умение да водиш проекти; години в помощен персонал – в силна клиентска ориентация; дългото "ниско ниво" – в дълбоко познаване на системата. Рескилът след 35/40 не е отричане на миналото, а превод на опита на нов език.
В един свят, в който професиите се променят по-бързо от учебниците, "вторият старт" вече не е сочен с пръст, а е знак, че човек е жив, буден и готов да се учи. А това – независимо от възрастта – остава най-ценният "скил".