Срещата бе характеризирана както от напреженост в игровия процес, така и от дружеския дух, който царя между участниците. Волейболът е спорт, който изисква не само физическа подготовка и координация, но и добро владение на тактики и тимска хармония. Във всяка точка, във всяко разиграване, се усещаше отговорността на всеки играч към своя отбор и към съперника си.
Победата в крайна сметка отиде при домакините – отборът на "Добро 2" се наложи над бургаския представител, но този резултат в никакъв случай не беше причина за разочарование. Напротив – изборът на победител премина в дух на взаимно уважение и признание на дадените от съперника напъны.
Украинската треньорка, която донесе волейбол в България
Една от най-интересните личности на този ден беше съдийката на срещата – украинската треньорка Наталья Александровна Чухрай, която днес работи и популяризира волейбола в Община Свети Влас. Историята на Наталья е вдъхновяваща и тъжна едновременно, тъй като в нея се преплитат спортния пътеклад и болката от войната, която раздира нейната роднина Украйна.
Волейболът е неразлучна част от живота на Наталья още от детските години. Нейната любов към този спорт е възникнала благодарение на спортната школа и добрия й треньор, който й передал не само техниката и правилата на играта, но и истинската страст към волейбола. Младата талантлива момиче продължила своята подготовка в педагогическия институт в Николаев, където избрала факултет "Физическа култура" и наложила се като играч в първа лига на университетския отбор.
От Украйна към България: Път на устойчивост
През годините Наталья участвала в традиционните турнири на своя град, регион, а често пътувала и по други украински градове, които на волейболната карта на страната заемаха важно място. През 2015 година решила да професионализира своя треньорски опит, което се оказало началото на един много продуктивен период в нейния живот.
Работила е в спортната школа на град Херсон, където имала отговорността да подготвя млади волейболисти и да ги отвежда на национални първенства – както по пляжен волейбол, така и по класическа игра. Но тази мирна и плодотворна дейност прекратена внезапно – войната застигнала Наталья и нейните питомци в Харков, където точно бяха участвайки в национално първенство.
Евакуирайки се от окупирания Херсон, Наталья търсила начин да продължи своята треньорска дейност. Видяла е обявление, което ищеше треньор по волейбол, и решила да опита новия си път. Но преселението в нова страна е болезнено, а самотата в началото е натиск, който не всеки може да поднесе.
От болка към мисия: Волейбол като мост
Сложна личност като Наталья, обаче, намери начин да преобрази личната си болка в мисия за добро на общността. Осъзнав, че волейболът може да служи като лек, като спасение и като място на срещата, решила не само да подготвя деца, но и да привлече възрастните хора към спорта.
"Помислих за възрастните – ако те ходят на тренировки, това е времепрепровождане, общение, физическа нагрузка, и някъде в сърцето си исках да им помогна," споделя Наталья, разказвайки за своите намерения.
Оказало се, че сред възрастното население има много желаещи да играят волейбол. Има целия пласт от истински волейболни фанатици, които всегда разглеждали спорта с дълбока привързаност и отношение. През разговорите и тренировките Наталья почула едно силно желание – желанието да се организира някакво състезание.
Рождението на волейболната общност
И така, от простата идея да обедини хората около волейбола, възникнала една истинска волейболна общност. Наталья решила действа и организирала срещата между "Молния" и "Добро 2" – среща, която донесе радост, енергия и надежда в живота на участниците.
"Нека хората играят, получават от това кайф, заводят нови познанства и разбира се популяризира волейбола," казва Наталья с оптимизъм, който е заразителен. За нея волейболът е не просто спорт – това е начин на живот, който помага на хората да се преодолеят над трудностите, да намерят смисъл и да изградят силни връзки с другите.
Перспективите напред
Когато попитахме Наталья какво я очаква в бъдеще, отговорът й беше мъдър и пълен с надежда: "Времето ще покаже." Тази фраза отразява внутрешното равновесие на една жена, която научена да живее от ден на ден, но с ясна цел и непоколебим оптимизъм.
Срещата в Свети Влас е само един епизод от дълга история на популяризацията на волейбола в община. Но епизод, който ясно показва, че спортът има силата да обединява хора, да преодолява разстояния и граници, и да дарява на живота смисъл и пълноценност.
В лицето на Наталья Чухрай ние виждаме образ на един истински спортен деятел – човек, който не се предава пред лицето на трудностите, а напротив, превръща болката си в мотивация да служи на другите. Волейболът в Община Свети Влас е щастлив да има такъв посветен треньор.