Служба „Военно разузнаване“ е свършила 94% от информационните задачи, които си е поставила за 2025 г. Това каза пред депутати зам.-директорът на службата кап. I ранг Сергей Вълев.
Той се яви пред парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Депутатите разгледаха годишния доклад на службата за 2025 г. и го приеха с 5 гласа „за“, нито един „против“ и 3 „въздържал се“.
Според Вълев службата е подготвила общо 1958 информационни документа за вътрешни потребители, като 117 от тях са по допълнителна заявка. За НАТО са подадени 101 документа, от които 25 са отговори на конкретни заявки за информация. За Европейския съюз документите са 74, а 59 от тях отговарят на заявки от Военния секретариат.
Зам.-директорът разказа и как е вървяла работата по обществените поръчки на службата през годината. Планирани са били 96, а реализирани — 79. Към края на миналата година четири поръчки все още не са приключени, а 13 изобщо не са тръгнали. Така службата е сключила 58 договора, уточни Вълев.
Той съобщи, че вече се правят стъпки службата да стане по-голяма през 2026 г. Целта е постепенно да се стигне до числеността, заложена във Визията за развитие на службата до 2032 г. и в Програмата за развитие на Въоръжените сили на България до 2031 г.
Вълев посочи и един от проблемите пред попълването на щата. Парите за заплати на персонала се планират и дават на база на хората, работили в службата към 1 юли предходната година, а не според одобрената щатна бройка. Това пречи на попълването на местата.
Сега службата има 86% от нужния личен състав. От всички разходи 64,4% отиват за заплати, 13,66% — за текущата издръжка, 19,67% — за капиталови разходи, а 2,15% — за администриране и други нужди, каза Вълев.
„Ограничението от финансова гледна точка по отношение на набирането не е само за службата, а въобще за въоръжените сили, и не е за определена година, а е принципно“, заяви Вълев пред комисията. По думите му службата може да наеме нови и повече хора, но само при същия бюджет за заплати — а това означава да се намалят доходите на вече работещите там. Освен финансовия проблем има и други пречки пред набирането на кадри, каза още той, затова недостигът от 15–16% персонал остава.
Вълев обясни, че през 2025 г. службата е насочила усилията си главно към оперативно-разузнавателна дейност. Тя събира стратегическа разузнавателна информация и засича навреме рисковете и заплахите за отбраната и националната сигурност на България от външни посегателства. Продължило е и сътрудничеството с националните служби за сигурност и обществен ред. Продължило е и сътрудничеството с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, както и с разузнавателните органи на държавите членки и партньорските служби, добави той.
През годината са минали общо 7 срещи по линия на неформалния диалог между представители на военните разузнавателни организации на държавите членки на ЕС — инициатива, която самата служба е предложила. По думите на Вълев това е затвърдило водещата роля на службата за по-добро разузнавателно сътрудничество в Съюза. Офицер от службата продължава да ръководи и дирекция „Разузнаване“ на Военния секретариат на Европейския съюз, съобщи той.