Висшето образование в Бургас: Дебат за бъдещето и акредитацията

12.09.2025 | Бургас

Експерти от НАОА и академичната общност обсъдиха бъдещето на висшето образование в Бургас, като акцентът беше поставен върху нова методология за акредитация.

Снимка от Mavrikov, Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

Експерти обсъдиха бъдещето на висшето образование в Бургас

БУРГАС – Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) и представители на академичната общност се събраха в Колежа по туризъм към Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров" за важен дебат относно бъдещето на висшето образование в България. Форумът, проведен като кръгла маса, беше посветен на съществени промени в методологията и индикаторите за осигуряване на качеството в университетите. Събитието, което привлече вниманието на експерти и преподаватели, беше организирано в атмосфера на конструктивен диалог, насочен към подобряване на стандартите на академичните институции в страната.

Основната идея за провеждането на кръглата маса е на ректора на Бургаския университет, проф. д-р Сотир Сотиров. В своето встъпително слово, председателят на НАОА, проф. д-р Елиза Стефанова, поздрави проф. Сотиров за скорошното му избиране на поста, подчертавайки неговата инициативност. Проф. Стефанова изтъкна амбициозната цел на агенцията да усъвършенства системата за акредитация на висшите училища, като тя да бъде основана на по-прецизни количествени и качествени индикатори. За целта вече е сформирана работна група от експерти, която е извършила задълбочен математически анализ на събраните данни, осигурявайки солидна основа за бъдещите промени.

Анализът, макар и базиран на данни от предходната година, е"ясно очертава проблемите, които трябва да решим", заяви проф. Стефанова.

Тя подчерта, че проучването е разкрило както слабости, така и потенциални възможности за подобрение в съществуващата система. Към момента, индикаторите за акредитация на НАОА са над 60 количествени и повече от 30 качествени, като основната част от необходимата информация се предоставя директно от самите висши училища, а допълнителни данни се получават от Националния център за информация и документация към Министерството на образованието и науката (МОН).

От НАОА изтъкнаха необходимостта от по-точно дефиниране на индикаторите и от използването на верифицирани данни от различни системи, за да се гарантира обективността на оценките. Проф. Албена Чавдарова, председател на работната група, посочи, че извършеният анализ е осигурил "ценна основа за предложения за нови индикатори". Тя подчерта, че една от основните цели на предстоящите промени е облекчаването на акредитационните процедури. Това ще улесни не само работата на експертните групи и самите университети, но и на постоянните комисии и Акредитационния съвет, като по този начин ще се постигне по-голяма ефективност и прозрачност на процеса. От агенцията отбелязаха, че индикаторите вече са съобразени с новите европейски изисквания, но предизвикателството, свързано с коректността на данните, остава ключово.

За да даде перспектива на дискусията, проф. Стефанова направи паралел с процеса във Великобритания, където изграждането на стабилна система за качество е отнело над 30 години. В края на настоящата година НАОА ще отбележи своята 30-годишнина.

"Имаме още път, за да достигнем желаното ниво, и единственият начин е да работим в партньорство с висшите училища", заключи тя, подчертавайки значението на съвместните усилия на всички заинтересовани страни за постигане на устойчив напредък в българското висше образование.