Хънтсвил, края на февруари. В Америка наричат града Ракетния, защото тук от 50-те години се правят ракети.
Тук на 27 февруари 2003 г. умира Петър Петров. На 83 години е.
Пътят дотам е дълъг: NASA, а след нея и собствена фирма.
Цифрите на китката и сърцето по радиото
Първо са спътниците, по-точно електрониката, която събира данните горе и ги праща надолу към Земята. Без нея спътникът е просто метал в орбита.
След това идва часовникът: без стрелки, без пружина, само цифри, които светват. Днес цифровото време е навсякъде, от микровълновата до таблото на колата. Тогава е новост, която трябва първо да бъде измислена.
През 1971 г. Петров продава фирмата си Care Electronics на Electro-Data. Сред нещата, с които името му остава свързано, е и един от първите безжични монитори за сърце. На практика това значи, че болният може да се движи, а апаратът продължава да следи пулса му от разстояние. Нещо, което днес в болниците никой не смята за чудо.
Общо взето, това е работа на инженер, който стои зад кулисите.
Има и другата страна на тази история. В България вече управляват комунистите, а за тях човек, останал на Запад, е невъзвращенец.
Комунистическият режим в България пада през 1989 г. Петров е вече на седемдесет. Животът му е подреден другаде, на другия бряг на океана, и там свършва.
На остров Брабант в Антарктида има нос, който носи името Петроф Пойнт. Кръстен е в чест на Петър Петров. Стои на картата сред други български имена, които днес се срещат по ледения континент.
Там няма ракети, няма часовници, няма болници. Има лед, вятър и вода, която е студена дори през южното лято.
Той умира в Хънтсвил, на хиляди километри от селото, в което е роден. Носът в Антарктида е още по-далеч. Роден е в Брестовица на 21 октомври 1919 г.