Над пристанището Свищов се изкачва по хълма с къщи, църкви и складове, през които минават жито и стоки нагоре и надолу по реката.
Тук на 23 октомври 1863 г. по стар стил, 4 ноември по нов, се ражда Пантелей Киселов. България тогава още не е държава. Свищов е град в Османската империя, но с българска чаршия, български училища и търговци, които живеят от реката.
Град с лице към водата
В Свищов реката е навсякъде. Тя носи хляба на търговците и работата на лодкарите. По нея идват новините и чуждите параходи. Децата на града растат с гледката към отсрещния бряг, който е друга държава и друг свят.
Шейсетте и седемдесетте години на века са тревожно време. По българските земи се говори за църковна независимост, за училища, за бунтове. През 1876 г. идва Априлското въстание и кървавото му потушаване. Европа заговорва за българите, а Русия се готви за война.
Пантелей е още момче. Той е трето дете на търговеца Георги Киселов, учи в класното училище в Свищов и при частен учител.
Неговият път обаче завива другаде. И причината идва от реката.
Лятото на 1877-а
През април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя. Армията ѝ стига до Дунава и трябва да го премине. Мястото, което командването избира, е Свищов.
На 15 (27) юни 1877 г. руските войски минават реката при града под огъня на турските позиции.
Пантелей Киселов е на тринайсет години. Войната идва направо в родния му град. Градът се пълни с войници, офицери, ранени, обози.
Ще бъде военен.
Войната продължава още месеци, с Плевен, Шипка и тежката зима в планината. Когато свършва, на картата вече има Княжество България. Новата държава има княз, събрание и столица София. Армия обаче почти няма, а офицери българи са съвсем малко.
Първите пагони
Княжеството трябва да изгради войската си от нулата.
Киселов е на деветнайсет. Шест години по-рано руската армия е минала реката при родния му град. Сега той сам носи пагони в армия, която тепърва се учи да ходи.
Това е време, в което всеки млад офицер е нужен. Пред Киселов са годините на гарнизонната служба, на ученето в движение и на бавното трупане на опит.
По-нататък ще дойде стажът във френската армия, после Балканската война, в която ще командва полк. През септември 1916 г. ще поведе 4-та Преславска дивизия, която командва от 1914 г., срещу Тутракан, румънска крепост на същата тази река.
Дунавът, по който е минала войната на детството му, още тече между двата бряга. И още не е свършил с него.