Велики българи · Част 1 от 3
Историята на Георги Марков често започва от края — от чадъра на моста Ватерло. Но за да разберем защо една държава реши да убие свой писател в чужда столица, трябва да се върнем към началото: към момчето от софийското предградие Княжево, родено на 1 март 1929 г., което имаше всичко, за което един творец в социалистическа България можеше да мечтае — и съзнателно се отказа от него.
Марков не тръгва към литературата по права линия. Още на деветнайсет заболява от тежка белодробна туберкулоза, от която се лекува с прекъсвания повече от десет години. Междувременно през 1953 г. се дипломира като инженер-химик в Държавната политехника в София и работи като инженер-технолог в ДИП „Победа“ и ДИП „Стинд“ и като преподавател в Техникума по керамика и стъкло.
Възходът
През втората половина на 50-те и през 60-те години Марков се изкачва стремглаво. След дебютните си книги идва романът „Мъже“ (1962), който му носи годишната награда на Съюза на българските писатели, а самият той е приет за редовен член на Съюза без етапа „кандидат-член“. Следват сборници с разкази, пиеси, сценарии; той пише сценария на първите серии на телевизионния сериал „На всеки километър“. За няколко години Георги Марков се превръща в утвърден и известен автор.
Успехът отваря врати, които за повечето хора оставаха заключени. Марков е приет в тесния кръг на литературния и политическия елит, среща се с високопоставени фигури от властта, вкусва от привилегиите на „придворния“ творец. По-късно, в „Задочни репортажи за България“, той описва отблизо нравите на този кръг — включително срещите си с Тодор Живков.
Първите сблъсъци
Талант като неговия не се побираше дълго в предписаните рамки. Една след друга пиесите му започват да засядат в цензурата: „Да се провреш под дъгата“, „Комунисти“, а най-болезнено — „Аз бях той“, чиято вътрешна премиера в Сатиричния театър през юни 1969 г. не е допусната. Романът „Покривът“ не е публикуван приживе и излиза в България едва през 2007 г. Посланието на властта е недвусмислено: свободното слово в тази система е позволено дотам, докъдето не безпокои властта.
Тук е ключът към цялата му по-нататъшна съдба. Марков не е бил преследван бедняк, който няма какво да губи. Точно обратното — той имаше слава, доходи, положение. И именно защото имаше всичко, отказът му тежи двойно. През 1969 г. той заминава — първоначално с кола за Югославия, а след кратък престой в Белград — при брат си Никола в Болоня, Италия. Заминава на 15 юни 1969 г. — в деня на вътрешната премиера на „Аз бях той“.
Следва част 2: Лондон, микрофонът и „Задочни репортажи за България“ — как обласканият писател се превърна в най-острия критик на режима.