Пълна версия →
Авто
Аналитика
Българи по света
Война в Украйна
Интересно
История
Лайфстайл
Новини
Спорт
Туристически новини
Велики българи

Митра в години на страх: епископ Босилков от Никопол до съдебната зала в София

14.11.2026

През 1947 г. Евгений Босилков става епископ на Никополската епархия, точно когато новата власт се обръща срещу църквата. Пет години по-късно го арестуват в София и го съдят на показен процес.

Wikimedia Commons · Public domain · автор неизвестен

Расото на пасиониста е черно. На гърдите е пришит знакът на ордена, сърце с кръст над него. Евгений Босилков полага монашеските си обети като пасионист през 1920 г., а от 1926 г. е и свещеник.

Той не спира с ръкополагането. Учи още и защитава докторат в Папския източен институт в Рим. Там се занимават с християнския Изток, с църквите, обредите и историята на онази част от света, от която идва и самият той. Момчето от Белене, израснало край Дунава, вече говори за своя край с езика на учен.

Знанието обаче не го държи в кабинета. Пасионистите са конгрегация, известна с проповедите и мисиите си. Босилков е и двете.

Пастир на дунавските села

През 1947 г. папата го назначава за епископ на Никополската епархия. Става дума за католиците от Северна България, малки общности, пръснати по селата покрай Дунава. Сред тях е и Белене, където е роден.

Работата на епископа е конкретна и уморителна. Обикаля енориите, ръкополага свещеници, отговаря за тях пред Рим и пред хората. Миропомазва деца, освещава църкви, решава спорове, пише писма.

И тук е уловката. Годината е 1947. Три години по-рано комунистите са взели властта в България и вече не крият какво мислят за вярата. Католическата църква им пречи двойно, защото има свой глава навън, във Ватикана, а това за новата власт значи чуждо влияние.

Босилков става епископ точно когато да си епископ започва да е опасно. Не по-рано, не по-късно.

Годините на затягане

Следващите години са време на натиск. Властта гледа на духовниците като на хора, които трябва или да се подчинят, или да изчезнат. Едни свещеници мълчат, други се огъват, трети стават неудобни. Пред всеки църковен водач в Източна Европа стои един и същ избор и всеки го прави сам.

Босилков остава на мястото си. Продължава да води епархията и не се отказва от връзката с Рим, която за новите управници е най-тежкото обвинение. Иначе казано, той прави точно това, за което е ръкоположен, и точно това вече е престъпление.

На 16 юли 1952 г. го арестуват в София.

Оттук нататък събитията вървят по сценарий, който в онези години се повтаря в цялата Източна Европа. Арест, следствие, обвинение, изготвено предварително, и процес, на който присъдата е ясна, преди да е започнал. Обвинението срещу Босилков е скалъпено. Целта не е да се търси истината, а да се покаже на всички какво чака непокорните.

Залата, в която присъдата е написана предварително

Есента на 1952 г. София гледа показен процес срещу католическото духовенство. На подсъдимата скамейка са епископ, свещеници и миряни. Процесът е показен, направен за публика и за сплашване.

На такива процеси от подсъдимите се очаква едно. Да признаят, да се разкаят, да се отрекат. Мнозина в онези години не издържат на следствието и казват каквото им наредят. Босилков не казва. Той стои пред съда, без да се откаже от вярата си и от Църквата, на която служи. Точно тази негова стойкост в съдебната зала по-късно хората ще помнят най-ясно.

На 3 октомври 1952 г. съдът произнася присъдата. Смърт.

Той е на 51 години. От 1920 г. е монах, четвърт век е свещеник, пет години е епископ.

Присъдата е прочетена.

★ Добавете BurgasMedia в предпочитаните си източници в Google →

Свързани статии

Отвори пълната версия в burgasmedia.com →