Кюстендил лежи в котловина под Осогово. Около града има градини с череши, сливи и ябълки, а от земята извира гореща минерална вода, заради която хората се заселват тук още от древността.
Тук на 25 юни 1894 г. се ражда Димитър Пешев. По стария календар, който тогава още важи в България, датата е 13 юни. Затова и днес в биографиите му стоят две дати за един и същи ден.
Град на ръба на картата
България по това време е младо княжество. Свободата е на по-малко от двайсет години, държавата още си строи училища, съдилища и пътища, а хората още помнят как е било преди.
Кюстендил е близо до границата. Отвъд планините е Македония, която още е в Османската империя.
В такава среда расте Пешев, в заможно семейство. По-късно учи езици в Солун. Минава оттук и пътят за Скопие, и пътят за София.
Децата от неговото поколение порастват бързо. Когато станат на двайсет, Европа вече е във война, а България е на път да влезе в нея. Балканските войни и Първата световна война минават през живота на почти всяко семейство в страната. След тях идват разочарованието, загубените земи, бедността и политическите убийства.
Законът като занаят
Пешев избира правото. През 1915 г. започва да учи право в Софийския университет, прекъсва, за да воюва в Първата световна война, и завършва след нея. За една млада държава това е занаят с тежест: законите са нови, съдилищата още си търсят авторитета, а около всеки процес се води и политическа борба.
Юристът в България между двете войни живее в постоянно напрежение. Правителствата се сменят, едни затварят хората на други, процесите често са продължение на политиката с други средства. Който работи в съда, вижда отблизо как законът може да пази човека и как може да бъде използван срещу него.
Пешев е съдия в Пловдив и София, после прокурор, а от 1932 г. адвокат. Постепенно влиза в политиката.
Министър в години без партии
В средата на 30-те години България е друга страна. Партиите са забранени, Народното събрание дълго не заседава, а реалната власт все повече минава в ръцете на цар Борис III. Правителствата се назначават и сменят бързо, министрите идват предимно като хора на доверие, а не като лидери на партии.
Точно тогава Пешев става министър на правосъдието. Работи на този пост от 23 ноември 1935 до 4 юли 1936 г. в първия кабинет на Георги Кьосеиванов. Не е лесно да си министър на правосъдието в държава, в която парламентът мълчи и законите често излизат като наредби отгоре.
Министерството на правосъдието отговаря за съдилищата, прокуратурата и затворите. Като министър Пешев предлага да се въведе граждански брак, но предложението не е прието.
След министерския пост Пешев не се оттегля. Когато Народното събрание отново заседава, вече без партии и с депутати, избирани поименно, той е в залата. През 1938 г. става подпредседател на XXIV обикновено народно събрание, а от 1940 г. е подпредседател и на XXV.
Подпредседателят води заседания.
Европа отново тръгва към война. Скоро България ще трябва да избира страна. Пешев ще гласува за Закона за защита на нацията и ще председателства заседанието, на което той е приет на 19 ноември 1940 г. През 1941 г. ще гласува и за присъединяването към Тристранния пакт.
От избирането му за подпредседател до пролетта на 1943 г. остават пет години.