В Сан Франциско на 30 януари 2015 г. умира Карл Джераси от усложнения на рак на черния дроб и костите. На 91 години е.
Зад него остава живот, който трудно се побира в една биография. Роден е във Виена, първите си години прекарва в София, учи химия в Америка, прави откритие в Мексико и преподава в Калифорния. Химик, по-късно и писател. За света е „бащата на противозачатъчното хапче“.
Почти всички текстове за него започват от 1951 г., от Мексико и от молекулата норетистерон. Прякорът обаче казва само част от историята. Останалото е разпиляно по десетилетията след това.
Петдесет години и един медал
През 1960 г. Джераси става професор по химия в Станфордския университет.
През 1973 г. получава Националния медал за наука на САЩ. Това е най-високото държавно отличие за учен в Америка и го връчва президентът. Джераси тогава е почти на 50.
Сметката е проста. Момчето, което в декември 1939 г. пристига в САЩ, бягайки от Европа във война, над три десетилетия по-късно е сред най-признатите химици в страната.
Пет години по-късно, през 1978 г., идва и наградата „Волф“ по химия. Тя се връчва в Израел, а Джераси е първият ѝ носител в областта на химията. Списъкът с награди на Джераси е дълъг, но той не обяснява защо името му излиза извън лабораторията.
Когато химикът сяда да пише
По-късно Джераси започва да пише романи (първият е „Дилемата на Кантор“, 1989) и пиеси (първата е от 1998 г.). Книгите му са за науката и за хората, които я правят: как се ражда идеята, кой стига пръв, кой остава в сянка.
На практика това е втора кариера. Човекът, който години наред пише статии, пълни с формули, вече разказва за същия свят с обикновени думи – за читатели и зрители, които никога не са влизали в лаборатория и не знаят какво е прогестин.
Хапчето, с което е свързано името му, също отдавна не е само химия. Норетистеронът е първият силно активен прогестин, който може да се пие през устата, и от него тръгват противозачатъчните таблетки. Те променят живота на милиони жени и семейства и до днес събуждат спорове за морала и за правото на избор.
Джераси стои в центъра на тази история. Заедно с Луис Мирамонтес и Джордж Розенкранц, с които синтезира молекулата в Мексико, той е от хората, чиято работа излиза далеч от епруветката и стига до всекидневието.
Една година под Витоша
За България Джераси е име, което идва отдалеч, но има корени тук. Бебешките си години прекарва в София. След развода на родителите си се връща с майка си във Виена.
През 1938 г. идва аншлусът и Австрия става част от нацистка Германия. Баща му формално отново се жени за майка му, за да могат да се спасят от нацистите, и Джераси пак е в българската столица, този път като ученик в Американския колеж. Остава там до края на 1939 г., а през декември пристига в САЩ заедно с майка си.
Отрязъкът е кратък в живот от 91 години. Но от София тръгва пътят, който после минава през Университета на Уисконсин, където през 1945 г. защитава докторат по органична химия, през Мексико и през Станфорд. Всичко, с което го помнят днес, идва след това.
Виена, София, Уисконсин, Мексико, Станфорд, Сан Франциско. Картата на живота му обхожда половин свят.