София, Народният театър „Иван Вазов“. На тази сцена Апостол Карамитев излиза като Ромео.
Той е на около трийсет. В трупата е от 1947 г., а през 1951 г. завършва ВИТИЗ и прави първата си роля в киното, в „Утро над родината“. Публиката вече го е виждала. Шекспир обаче е друга мярка.
Балконът на Шекспир в центъра на София
Ромео е роля, с която актьорът няма къде да се скрие. Текстът е стар повече от три века и половина, всички знаят как свършва историята, а залата чака да види как точно този млад мъж ще я изиграе. Ромео не е герой с биография на подвизи. Той е момче, което се влюбва и избързва.
Народният театър през тези години е място, където актьорът расте бавно. Играе вечер след вечер, сменя роли, остава в една трупа с години. Карамитев е там почти цялата си кариера. Киното идва като втори живот, паралелно с първия.
Тринайсетият номер, който цяла България позна
През 1958 г. излиза комедията „Любимец 13“. Карамитев е в главната роля и филмът му носи всенародна популярност.
Тук е разликата между театъра и киното в онези години. В залата на Народния театър влизат няколкостотин души на вечер.
Комедията изглежда лесна, но не е. Трябва ритъм, точно време за пауза, усет кога да спреш. Ромео и героят от „Любимец 13“ на пръв поглед нямат нищо общо.
През 1962 г. идва „Специалист по всичко“, пак комедия.
През 50-те и 60-те години българското кино е младо и малко. Наричат го кумир и думата не е преувеличена: той е сред най-популярните актьори на своето време.
Обратно в залата, където е започнал
През 1969 г. Карамитев се връща във ВИТИЗ. Този път не като студент, а като доцент, който преподава актьорско майсторство и режисура.
Това е същият институт, който е завършил осемнайсет години по-рано. Сега той обучава студенти по актьорско майсторство и режисура за драматичен театър.
Актьорското майсторство не се учи от учебник. Учи се с пример, с повторение, с часове в зала, в която всяка грешка се вижда. Карамитев носи в тази зала всичко, което е събрал: ролите от Народния театър, комедиите в киното. Преподава до 1973 г.
Междувременно не спира да работи. Продължава да играе в Народния театър и да снима.
В тези години го чака и една съвсем различна задача. За нея не е нужно лицето му, нито сцената. Трябва му само гласът.