Предстои въвеждането на продуктова такса, дължима за пуснатите на пазара текстилни продукти и обувки. Тя ще бъде изчислявана на база теглото на продуктите. Нейният размер ще бъде определен с Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци след извършен анализ.
Това съобщиха за рубриката „ЕС право БГ“ на БТА от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в отговори на въпроси за намаляването на текстилните отпадъци. Новите правила за текстилните отпадъци, които Европарламентът одобри през септември, целят изграждането на по-устойчива и кръгова икономика. Според тях производителите, които предлагат текстилни изделия в ЕС, ще трябва да покриват разходите за тяхното събиране, сортиране и рециклиране чрез нови схеми за отговорност на производителите (РОП), които ще бъдат създадени от всяка държава членка в рамките на 30 месеца от влизането в сила на директивата.
От 1 януари 2025 г. влезе в сила задължението на всички държави членки на ЕС да осигурят разделно събиране на текстилните отпадъци. За България нормативното задължение е предвидено в изготвения от МОСВ Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, който е внесен в Народното събрание.
Разделното събиране на текстилни отпадъци в България все още не е въведено като напълно задължителна национална система, но вече се прилага на практика в много общини чрез доброволни схеми, пилотни проекти, както припомнят от Министерството.
Отговорностите ще бъдат подробно разписани с приемането на Наредбата за отпадъците от обувки и текстил в сроковете, дадени от Европейската комисия за транспониране на Директива (ЕС) 2025/1898 на Европейския парламент и на Съвета от 10 септември 2025 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Съгласно директивата срокът за транспониране от държавите членки е най-късно до 17 юни 2027 г., посочват от пресцентъра на МОСВ.
На равнище ЕС за разширената отговорност на производителите регулаторната рамка е Рамковата директива за отпадъците. В отговор на въпрос каква ще е нормативната база за това в България от Министерството посочиха, че според законовите изисквания всяко лице, пускащо на пазара продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци (МРО), отговаря за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване. Това изискване се основава на принципа на разширената отговорност на производителя (РОП), който изисква производителите и лицата, пускащи на пазара продукти, след чиято употреба се образуват МРО, да поемат финансовата отговорност за управлението на отпадъците от тези продукти. Финансовата отговорност се изпълнява със заплащане от страна на задължените лица на продуктова такса, регламентирана в чл. 59 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Таксата са заплаща към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Съществува и законова възможност тези задължения да се изпълнят и чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване (ООп) или индивидуално, като изискването за заплащане на продуктова такса към ПУДООС отпада. Законодателството не ограничава по никакъв начин възможността на задълженото лице само да решава как да изпълни своите ангажименти, свързани с грижата за „бъдещия“ отпадък, посочват още от Министерството.
На въпрос за мониторинга и контрола върху разделното събиране на текстилните отпадъци в България, както и кой ще контролира ефективността и финансовата отчетност на схемата за разширена отговорност на производителите от МОСВ посочиха, че контролът ще се осъществява, както и до момента се осъществява за останалите потоци масово разпространени отпадъци. „От компетентността на МОСВ е контролът по отношение на законосъобразното управление на отпадъците, както и постигането на националната цел, от която част са и целите за рециклиране, поставени пред ООп и съответно нейните членове. Това задължение на страната е продиктувано от изискванията на европейското законодателство, уреждащо управлението и опазването на околната среда“, посочват от Министерството.
Новите разпоредби ще се прилагат за всички производители, включително тези, които използват инструменти за електронна търговия, независимо дали са установени в държава членка на ЕС, или извън Съюза. В отговор на въпрос как ще се осъществява контролът от МОСВ посочват, че „всяко лице, което пуска на пазара обувки и текстил, включително лице, което пуска на пазара на Република България чрез средствата за комуникация от разстояние, ще бъде длъжно да поиска да бъде вписано в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 12 от Закона за управление на отпадъците, като заяви подлежащите на вписване данни чрез Национална информационна система „Отпадъци“ (НИСО)“. Това нормативно задължение ще бъде въведено с приемането на Наредбата за обувки и текстил. Контролът по изпълнение на нормативните изисквания ще се осъществява от контролните органи към МОСВ, а именно регионалните инспекции по околната среда и водите.
Микропредприятията ще имат една допълнителна година, за да се съобразят с изискванията на новите схеми за РОП. В отговор на въпрос как се определят микропредприятията и как могат да участват в РОП-схема от МОСВ посочват, че Директива (ЕС) 2025/1898 на Европейския парламент и на Съвета от 10 септември 2025 година определя, че от 17 април 2029 г. РОП ще се прилага и за предприятията, в които работят по-малко от 10 души и чиито годишен оборот е по-малко от 2 млн. евро на годишна база, а именно микропредприятията.
В новите правила се планира адаптиране на данъците на производителите в зависимост от издръжливостта на текстила, който произвеждат. От МОСВ посочват, че Екомодулацията на продуктовите такси за текстил е механизъм в рамките на разширената отговорност на производителя (РОП), при който размерът на таксата, плащана от производителите и вносителите на текстилни продукти, се определя според екологичните характеристики на продукта. Целта е да се стимулира производството и пускането на пазара на по-устойчиви текстилни изделия и да се намали количеството текстилен отпадък.
Екомодулацията е принцип, при който продуктовата такса се намалява или увеличава в зависимост от това дали продуктът е по-лесен за рециклиране; съдържа рециклируеми или рециклирани материали; по-издръжлив е и подлежи на ремонт; произведен е чрез екологично съобразени процеси; съдържа опасни химикали; изграден е от смесени влакна, които затрудняват рециклирането. България ще следва общоприетите европейски практики, които ще се приложат и към този вид отпадък, казват още от Министерството.