След приемането на България в еврозоната, политическите дебати в страната се пренасочват към нова тема - управлението на държавните имоти. Народният представител от _ДПС – Ново начало_ Калин Стоянов критикува остро изказването на президента Румен Радев относно предполагаема _разпродажба_ на държавни имоти от правителството.
В публикация в социалната мрежа Facebook, Стоянов определя думите на държавния глава като _некоректно, популистко и внушаващо неистини говорене_. Според народния представител, президентът Радев се включва в _поредната измислена тема_, лансирана от политическите формации ПП-ДБ, които самият Радев е нарекъл _шарлатани_.
Стоянов подчертава, че предложените промени в Закона за държавната собственост не предвиждат разпродажба на имоти, а тяхното прехвърляне към общините. Той аргументира, че това е мярка, насочена към прекратяване на разрухата на множество имоти в цялата страна.
Народният представител отхвърля внушението на президента, че държавната хазна е _изпразнена_ заради влизането на България в еврозоната и че правителството търси начини да набави средства чрез продажба на държавни активи. Стоянов определя това твърдение като _популистка лъжа_ и уверява, че ДПС-Ново начало ще се противопостави на всякакви опити за продажба на държавни имоти на частни лица.
В своето изявление Калин Стоянов обвинява служебните правителства, назначени от президента Радев, както и управлението на ПП-ДБ в извършването на _най-големите грабежи от държавата_. Като пример той посочва договора с _Боташ_, подписан от служебния кабинет на Радев, който според Стоянов води до ежедневни загуби за страната в размер на 1 050 000 лева.
В отговор на възникналите дебати, Министерският съвет публикува пълния текст на писмото до председателя на парламента, с което кабинетът предлага на Народното събрание да одобри Програмата за упражняване на правата върху имоти – държавна собственост и върху имоти – собственост на държавни публични предприятия.
Тази полемика подчертава продължаващото напрежение между различните политически сили в България и показва, че управлението на държавните активи остава чувствителна тема, която вероятно ще продължи да бъде обект на интензивни дебати в близко бъдеще.