Украйна нанесе нов сериозен удар по руската енергийна инфраструктура, като порази две ключови нефтопреработвателни предприятия в дълбочина на територията на Русия. Президентът "Володимир Зеленски" съобщи, че украинските сили са атакували рафинерии в "Краснодарския край" и "Ярославска област", което допълнително засилва натиска върху руската икономика.
По думите на Зеленски цел на ударите е бил нефтопреработвателният завод "Славянски" в Краснодарския регион, разположен на около 300 километра от фронтовата линия. "Поразен е нефтопреработвателният завод "Славянски" в Краснодарския регион – на около 300 километра от фронтовата линия. Освен това поразихме и нефтопреработвателен завод в Ярославска област, на приблизително 700 километра от нашата граница", написа той в своя канал в Telegram. В резултат на атаките е загинал един човек.
Още преди изявлението на украинския президент местният оперативен щаб в Русия съобщи за удар по завода в "Славянск на Кубан", потвърждавайки, че инфраструктурата в района е била подложена на атака. В "Ярославска област" губернаторът обяви затваряне на пътища около нефтопреработвателния завод, което показва, че ситуацията е била оценена като рискова, но в изявлението му не се споменава директно за атаката срещу самото предприятие.
Паралелно с украинските удари по руските рафинерии, балтийските държави упражниха дипломатически натиск върху Европейския съюз за ускоряване на санкциите срещу руските енергийни приходи. "Естония", "Латвия" и "Литва" призоваха Брюксел да ускори приемането на отложените планове за пълна забрана на вноса на руски петрол по време на срещата на енергийните министри на страните от ЕС на 26 юни.
Както съобщава "Financial Times", балтийските държави аргументират искането си с това, че приходите на Москва от износа на енергоносители пряко финансират войната на Русия срещу Украйна. По информация на изданието "Европейската комисия" е обещала да представи съответното предложение, което би могло допълнително да ограничи ресурсите на Русия за водене на война.
През последните години Европейският съюз вече значително е намалил зависимостта си от руския петрол. Според данни на Европейската комисия през 2025 г. вносът на петрол от Русия е представлявал едва 2% от общия обем на доставките, докато в началото на 2022 г. този дял е достигал 27%. Това показва дълбока структурна промяна в енергийната политика на ЕС и постепенен отказ от руските ресурси.
Първоначално ЕС възнамеряваше не само да ограничи петролните доставки, но и напълно да се откаже от руския природен газ до 2027 г. Плановете за пълно газово ембарго обаче са били замразени. Както отбелязват европейски представители, войната с "Иран" е замразила тези намерения и е внесла допълнителна несигурност в енергийните стратегии на съюза.
Предложението за въвеждане на пълно петролно ембарго трябваше да бъде представено на 15 април, но още през март е било свалено от предварителния дневен ред на Европейската комисия. Сега, под натиска на балтийските държави и на фона на продължаващите украински удари по руската енергийна инфраструктура, темата за ускорено приемане на тези мерки отново излиза на преден план.
Координираните действия на Украйна на бойното поле и дипломатическите усилия на съюзниците й в ЕС показват стремеж към отслабване на руските военни способности чрез ограничаване на приходите от петрол и газ. Ударите по рафинериите в Краснодарския край и Ярославска област, заедно с призивите за по-бързо петролно ембарго, оформят нов етап в опита да се пресече финансирането на агресията срещу Украйна.