Безпрецедентна серия от дронови атаки срещу руски летища предизвика мащабен транспортен колапс, който постави под въпрос сигурността на въздушната инфраструктура на агресора. Според официални данни на Росавиация, в рамките на само два дни бяха регистрирани изключително сериозни нарушения на въздушното движение.
Статистиката говори красноречиво: 485 полета бяха категорично отменени, докато близо 1900 търпяха значителни забавяния. Допълнителен удар бе пренасочването на 88 самолета към алтернативни летищни площадки, което допълнително усложни логистичната обстановка.
Епицентърът на кризата бяха стратегически важните въздушни врати Пулково и Шереметьево, които понесоха най-сериозните последствия от украинската операция. Пътниците бяха принудени да чакат часове, а множество полети бяха прекратявани в последния възможен момент.
Руското военно ведомство опита да представи ситуацията под контрол, съобщавайки за прихващането на 120 дрона през критичната нощ между 5 и 6 юли. Въпреки твърденията им, атаките продължиха да дестабилизират въздушния трафик.
Политическата реакция бе незабавна - президентът Владимир Путин предприе кадрови промени, като освободи министъра на транспорта Роман Старовойт. Този ход се разглежда като опит за овладяване на нарастващата криза.
Украинската дронова кампания демонстрира изключителна способност да причинява стратегически смущения далеч от активните бойни действия, като нанесе щети за над 250 милиона долара на руските авиокомпании.