В далечния север на Финландия водолазът Даан Якобс изплува през прорубка в дебелия лед на замръзнало езеро, опитвайки да си поеме дъх след 45‑минутно гмуркане на дълбочина около осем метра. "Гледката е зашеметяваща", споделя Якобс – консултант по биоразнообразие от Нидерландия – след спускане в началото на месеца до отдалечена биологична станция отвъд Полярния кръг.
Той е част от нарастваща група учени и изследователи, записали се в курс по полярно научно гмуркане, организиран от Финландската академия по научно гмуркане на биологичната станция "Килписярви" към Хелзинкския университет. Програмата, стартирала през 2024 г., обучава вече опитни водолази да работят под арктическите и антарктическите ледове – умения, които според експертите в момента владеят едва няколкостотин души в света.
Надпревара с времето на фона на таящия лед
Спешността на инициативата е очевидна. Морският лед в Арктика достигна годишния си максимум на 15 март – 14,29 млн. кв. км – стойност, която изравнява рекордно ниския максимум за последните 48 години спътникови наблюдения, на едно ниво с този от 2025 г., показват данни на NASA и Националния център за данни за сняг и лед. Общият обем на морския лед в Арктика през март 2026 г. е най-ниският в историята на измерванията – приблизително с 15% под нивата от средата на март 2024 г.
Арктика се затопля около четири пъти по-бързо от средното за планетата, което нарушава климатичните модели и свива площите на морския лед – жизненоважни за белите мечки и за цели морски екосистеми. "Тъй като ледът се топи толкова бързо, трябва да изпратим там повече хора, да проведем повече научни изследвания, за да разберем по-добре какво се случва", казва морският биолог Ерик Вурц, един от инструкторите в курса. "Трябва да направим повече и трябва да го направим бързо, за да спасим тази уникална екосистема в Арктика, а също и в Антарктика."
Защо роботите не могат да заменят водолазите
Въпреки напредъка в роботиката, човешките водолази остават незаменими под полярния лед, подчертава Саймън Морли, морски биолог от Британската антарктическа служба. Тегленето на мрежи по морското дъно би разрушило крехките местообитания, а дистанционно управляемите подводни апарати обикновено могат да събират само по един образец наведнъж.
"Водолаз може да се спусне, да събере 12 морски таралежа, да ги прибере в мрежа и да не повреди останалата част от системата", обяснява Морли. Според него именно способността на човек на място да прецени ситуацията и да действа прецизно прави научното гмуркане толкова ценен инструмент, който не може напълно да бъде заменен от машини.
Интензивно обучение в екстремни условия
Всяка 10‑дневна сесия на академията обучава по около дузина водолази, а силният интерес е накарал организаторите да добавят втора годишна сесия. Участниците идват от различни сфери – от морска биология и екология до научна фотография и документално кино. По време на курса този месец групата се гмурка под лед с дебелина около 80 сантиметра в вода, само малко над точката на замръзване, докато наземните екипи се борят с вятър, който може да причини измръзване за минути.
Каролин Чен – научен водолаз и асистент от Германия – разказва как е спряла под водата, за да наблюдава слънчевата светлина, пробиваща си път през леда. "Отдолу нагоре изглежда невероятно", казва тя. "Постоянно се променя, като северно сияние." За Чен и колегите ѝ именно тези мигове напомнят защо е важно да се инвестира време, риск и усилия в разбирането и защитата на бързо променящия се полярен свят.