Университетски преподаватели и учени призоваха премиера Румен Радев да преразгледа плановете си за единствен учебник по „История и цивилизации“, по български език и литература и по „География и икономика“. Те представиха позицията си днес на пресконференция в Националния пресклуб на БТА. Пресконференцията беше организирана от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Поводът е изказване на Радев от 15 септември. В него премиерът заяви, че по трите предмета трябва да има по един учебник. Три факултета на СУ, Историческият, по славянски филологии и Геолого-географският, отговориха с отворени писма. Към тях се присъединиха преподаватели и учени от други университети и от БАН.
Акад. проф. д-р Иван Илчев от Историческия факултет на СУ предупреди, че „въвеждането на един-единствен учебник ще е първата стъпка към диктатурата“.
Проф. д-р Милко Палангурски от Института за исторически изследвания на БАН представи позицията на историците от академията. Според него ударът е насочен срещу предметите, които учат децата да мислят като граждани. „Налагането на един учебник означава политическа цензура и учителят става безгласна буква“, каза Палангурски. Проф. д-р Веселин Янчев от Историческия факултет смята, че целта е учениците да получат еднаква, типизирана представа за България и света.
Деканът на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова обясни, че в повечето европейски страни учителите избират между одобрени учебници на различни издателства. Във Франция има 6 водещи издателства за учебници, в Испания са 4 големи, а в Италия са около 5-6 водещи издателски групи и помагалата не се одобряват централно. Полша прилага контролиран вариант на същия модел и винаги има поне 3-4 одобрени учебника.
Според Маркова единен учебник по история има основно в държави с недемократичен режим като Куба, Северна Корея, Иран, Беларус и други. Маркова каза категорично, че повече от един учебник по „История и цивилизации“ не е причина за проблемите в образованието.
Тя прочете и писмото против единен учебник по география и икономика. Под него е подписан проф. д-р Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет на СУ, заедно с други преподаватели.
Деканът на Факултета по славянски филологии проф. д-р Амелия Личева прочете писмото на своите колеги. Освен тях го подкрепиха и други преподаватели и писатели. В писмото пише, че единственият учебник отнема доверието към учителя, който познава учениците си, нивото и нуждите им. Личева припомни, че факултетът от години настоява да се промени начинът, по който се преподава литература в училище. Тя смята, че един учебник могат да защитават само хора, които искат връщане на диктатурата и идеологията в образованието.
Според Личева един учебник по литература ограничава правото на учениците да се развиват като граждани. Той налага остаряло единомислие, разделение на забранена и позволена литература, клиширани модели и тълкувания. Така училището би се върнало към ограничения, типични за недемократични общества, смята тя. Медиите предметът „Български език и литература“ има две учебни програми, по български език и по литература, и отделни учебници за всяка.
Доц. д-р Светослав Живков от Историческия факултет обясни, че всички учебници се пишат по една и съща учебна програма. Задължителните теми присъстват във всеки от тях. Учебниците може да са 2-3, 5 или 10, но в един клас се учи само по един, уточни той.
Писателят Захари Карабашлиев пише книги на историческа тема, има деца в училищна възраст и е главен редактор в издателство, което не издава учебници. Той посочи, че идеята за един учебник не е българско изобретение. Русия има единен държавен учебник по история от 2023 г. По руски език и литература такъв ще има от 2027 г., а по география до 2028 г. Китай въведе единни учебници по китайски език, история и политическо възпитание за цялата държава от 2019 г. Във Виетнам от тази учебна година има един учебник по всички предмети. Гърция беше единствената европейска държава с един учебник до тази година, опитът се провали и от тази година страната се връща към повече учебници.
Според Карабашлиев всяка реформа трябва да отговори на два въпроса. Първият е защо е нужна точно сега, а вторият е какви са данните, че ще реши конкретни нужди на образованието.