Светът е изправен пред нарастваща заплаха от климатичните промени, а група учени отправя спешен призив към световните лидери. Неотдавнашна декларация, подкрепена от стотици специалисти, подчертава необходимостта от незабавни действия за борба с глобалното затопляне.
Декларацията от Дъртингтън: Предупреждение и Призив за Действие
Според декларацията, наречена Декларацията от Дъртингтън, човечеството е заплашено от „зона на опасност“. Това ще се случи, ако емисиите на парникови газове не бъдат намалени наполовина до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 г., а след това достигнат нулево нетно ниво до 2050 г. Декларацията е координирана от университета в Ексетър и WWF UK.
Документът е подкрепен от 583 учени и още 579 души, всички притежаващи докторска степен или по-висока. Тя е в синхрон с доклад, който предупреждава за първата катастрофична климатична повратна точка поради безпрецедентното изчезване на кораловите рифове.
„Ако чакаме, ще бъде твърде късно“, гласи декларацията. В нея се апелира политиците и гражданското общество да обединят усилията си. Целта е да предотвратят достигането на допълнителни негативни повратни точки и да се възползват от възможностите на положителните такива.
Фокусът върху Изкопаемите Горива
Декларацията настоява за драстично намаляване на глобалните емисии на парникови газове. За тази цел е необходим бърз преход от изкопаеми горива. ООН отбелязва, че те са основният фактор за глобалното изменение на климата.
Тези горива генерират около 68% от глобалните емисии на парникови газове и близо 90% от всички емисии на въглероден диоксид. Усилията за бъдеще без изкопаеми горива бяха забавени на COP30 миналия месец. Финалното споразумение не включи план за постепенно премахване на тези горива.
Декларацията призовава и за бързо увеличаване на устойчивото отстраняване на въглерод от атмосферата. Това може да се постигне чрез защита и възстановяване на естествените въглеродни поглътители, като например горите.
Опасността от Въглеродните Поглътители
Ако въглеродните източници бъдат унищожени или обезлесени, те могат да освободят натрупания въглерод обратно в атмосферата. Това вече се наблюдава в части от Амазонската тропическа гора, позната като белите дробове на Земята. Аналогична ситуация се наблюдава в много гори в Африка и Югоизточна Азия.
Почвата също е важен въглероден поглътител. В горния метър тя съхранява над 2800 гигатона въглерод. Настоящите темпове на деградация обаче крият риск огромни въглеродни резервоари в почвите да бъдат освободени в атмосферата. Това е скорост от 4,81 милиарда тона CO₂ всяка година – приблизително същото като годишните емисии на Съединените щати.
Положителни Повратни Точки и Бъдещето
Декларацията призовава световните лидери да се съсредоточат върху предизвикването на „положителни повратни точки“. Тези точки могат да ускорят прехода към нисковъглеродни технологии и поведение, предотвратявайки превишаването на температурното ограничение от 1,5°C, определено от Парижкото споразумение.
„Пример може да се види в рязко падащата цена и бързото разгръщане на слънчевата енергия и съхранението на батерии“, се добавя в декларацията. Декларацията завършва с надежда за промяна, но и с ясно предупреждение за необходимостта от решителни действия.
Какви ще бъдат следващите стъпки на световните лидери?