Телескопът Euclid на Европейската космическа агенция (ESA) откри първата си неизвестна комета, C/2026 S1 (Euclid), макар да е построен за друго: да картографира галактики. Намери я програма за търсене на движещи се обекти, а според самите учени това е донякъде късмет.
Кометата е на около 1,3 млрд. км от Земята, между орбитите на Юпитер и Сатурн. Орбитата ѝ минава високо над равнината, в която обикалят планетите. Центърът за малки планети (MPC), който към Международния астрономически съюз води записите за такива тела, я потвърди на 8 октомври 2026 г. ESA обяви находката на 19 октомври.
Черта върху кадрите от Дълбоко поле Север
Euclid снима участък от небето, наречен Дълбоко поле Север, в съзвездието Дракон. Кадрите от 16 до 24 септември 2026 г. са за изучаване на тъмната материя и тъмната енергия, а не на тела от Слънчевата система.
Финландският докторант Микко Пьонтинен от Хелзинкския университет е написал програма, която търси обекти, които сменят място от кадър на кадър. Те оставят петно или черта, а не точка като звездите. „Беше вълнуващо да видя как програмата ми отбелязва „черта“, размазана върху няколко снимки“, казва той. Един от кадрите, от 20 септември, е с експозиция над девет минути (560,52 секунди), затова кометата се вижда като дълга черта.
Пьонтинен пресметна накъде се движи обектът и го намери в още снимки. Общо кометата е в пет серии кадри, с 16 експозиции. Като я разгледа отблизо, видя около нея мъгливо ободче от прах и газ. Така се държи активна комета, а не обикновен астероид.
След това сверя обекта с каталозите. Той не съвпадна с нито една позната комета или астероид и Пьонтинен го подаде към MPC като нова комета. Телескопи в Швейцария, Австрия, Унгария, Румъния, Канада, САЩ и на Хаваи я наблюдаваха в края на септември и началото на октомври. На 8 октомври излезе циркулярна бележка с потвърждението.
Яркостта ѝ е около 20,7 звездна величина, много далеч от видимото с просто око.
Телескоп, който не търси комети
Euclid не е ловец на комети. Той избягва равнината на Слънчевата система, защото там праховият блясък пречи на дълбоките снимки на галактики. Обикновено снима всяко място само веднъж, а кометите се движат и един кадър рядко стига, за да се различат.
Затова Бруно Алтиери, учен по архива на Euclid, нарича откритието „щастливо съвпадение“. Според него от Euclid се очаква да открива много малко комети. Високата орбита на кометата и начинът, по който телескопът обхожда небето, са съвпаднали в няколко кадъра.
Кометата не става за мисията „Comet Interceptor“, чийто космически апарат трябва да срещне комета. Валерия Петорино, учен по проекта Euclid, казва, че случаят все пак е проба как двата екипа ще си предават сигнали за бъдещи находки.
Период от хиляди до над 300 000 години
ESA пише само, че един оборот около Слънцето отнема хиляди години и че периодът ще се уточнява с нови наблюдения. Италианският национален институт по астрофизика (INAF) дава „над 300 000 години“.
От разстоянието и потвърждението следва, че кометата е далеч, активна е и идва от външните части на Слънчевата система. Не е ясно как INAF стига до своята цифра, а предварителната орбита от първите седмици наблюдения има голяма неопределеност, особено за комета с толкова дълъг път.