Дипломатическата среща между европейската комисар Урсула фон дер Лайен и американския президент Доналд Тръмп беляза поредния опит за постигане на търговско споразумение, което обаче се оказва далеч по-сложно, отколкото изглежда на пръв поглед.
Официално обявената сделка предвижда въвеждане на 15-процентни мита върху голяма част от европейския износ към Съединените щати, което представлява значително облекчение спрямо първоначално заплашваните 30-процентни тарифи. Въпреки това, европейските лидери посрещат новината с предпазливост и известно разочарование.
Германският финансов министър Ларс Клингбайл откровено признава: "Бих искал различен резултат, но все пак е добре, че имаме споразумение, което предотвратява по-нататъшна ескалация."
Ключов момент в преговорите са съществените различия между американската и европейската версия на споразумението. Докато Вашингтон твърди, че ЕС "ще закупи" енергийни продукти за 750 милиарда долара, европейската страна използва по-предпазливата формулировка, че "възнамерява" да го направи.
Най-засегнати от новите търговски условия ще бъдат държави като Германия, Ирландия и Италия. За германската автомобилна индустрия, която изнася продукция за 34 милиарда евро към САЩ, новите мита ще означават значителни допълнителни разходи.
Ирландия, която разчита сериозно на фармацевтичния износ към САЩ на стойност 50 милиарда долара годишно, приема споразумението резервирано. Представители на ирландското правителство коментират лаконично: "Такава е ситуацията, продължаваме напред".
Италианските икономически анализатори прогнозират, че новите търговски ограничения могат да причинят свиване на брутния вътрешен продукт с 0.2 процента. Представители на земеделските съюзи определят сделката повече като "предаване", отколкото като равноправно споразумение.
Експерти от Центъра за европейски политически изследвания подчертават, че подобни търговски договорености обичайно отнемат между 18 и 24 месеца преговори. Настоящото споразумение се разглежда повече като първоначална рамка, отколкото като окончателен документ.
Френският президент Еманюел Макрон е категоричен: "Това не е краят на преговорите, а само първа стъпка в продължителен процес." Той настоява Европа да заеме по-твърда позиция в бъдещите търговски отношения.
Сред най-спорните точки остават митата върху стоманата и алуминия, които според американската страна ще останат 50 процента, докато европейците настояват за тяхното постепенно намаляване.
Ключов момент е и липсата на яснота около военните доставки. САЩ твърдят, че ЕС се е съгласил да закупи значителни количества отбранителна техника, но в европейските документи няма потвърждение на това.
Анализатори предупреждават, че опитите за компенсиране на загубите чрез европейски субсидии биха означавали де facto победа за американската търговска политика, като в крайна сметка европейските данъкоплатци ще понесат тежестта на новите мита.
Въпреки официалната комуникация, зад кулисите продължават интензивни преговори. Търговският представител на Европейската комисия Олоф Гил подчертава, че предстои допълнително уточняване на множество детайли.
В заключение, новата търговска сделка между САЩ и ЕС остава повече от несигурна - с множество неизяснени параметри, потенциални икономически рискове и необходимост от допълнителни преговори.