Световният ден на психичното здраве, отбелязван всяка година на 10 октомври, през 2025 година ще фокусира вниманието си върху критично важната тема "Достъп до услуги: Психично здраве при катастрофи и извънредни ситуации", съобщава Националният център по обществено здраве и анализи, цитирайки решението на Световната федерация за психично здраве. Това решение подчертава нарастващата необходимост от осигуряване на психиатрична помощ и подкрепа за хората, засегнати от катастрофи и други кризисни ситуации.
Катастрофалните бедствия и извънредни ситуации, представляващи сложни глобални предизвикателства, засягат индивиди, семейства и цели общности. Тези събития не само предизвикват физически страдания, но и оказват дълбоко въздействие върху емоционалното благополучие на засегнатите. Хората, преживели подобни събития, често страдат от психологически дистрес, който в повечето случаи се подобрява с течение на времето. Въпреки това, съществува значителен риск от развитие на психични разстройства при някои хора.
Статистиките показват, че един на всеки пет души (22%), преживели война или конфликт през предходните 10 години, е под заплахата от депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство, биполярно разстройство или шизофрения. Тези данни подчертават критичната роля на психичноздравните услуги по време на кризи. Важно е да се отбележи, че извънредните ситуации често нарушават работата на здравните служби, включително тези, които предоставят психиатрична помощ, и намаляват достъпа до качествена грижа.
Особено уязвими по време на кризи са хората с тежки психични заболявания. Те имат нужда от незабавен достъп до психиатрични грижи и други основни нужди.
Световната федерация за психично здраве призовава за целогодишни усилия за повишаване на осведомеността и подготовка относно необходимостта от психиатрични услуги по време на извънредни ситуации и катастрофи. Целта е да се даде възможност на хората да се справят с предизвикателствата и да се предотвратят дългосрочни проблеми с психичното здраве.
Освен това, организацията подчертава необходимостта от защита на правата на хората с тежки психични разстройства, особено на тези, които са преживели природни или предизвикани от човека кризи, както и от насърчаване на прилагането на стратегии за намаляване на стигмата и дискриминацията, свързани с търсенето на психиатрична помощ. Важно е също да се подкрепят политики и финансиране, които да осигурят предоставянето на психиатрични интервенции и социална подкрепа във всички спешни ситуации и планове за готовност.
За да се справи с тези предизвикателства, Световната федерация по психично здраве призовава за създаване на мрежи между професионалисти в областта на психичното здраве, здравни и социални работници, служители в службите, училищен персонал и обществени групи. Тази координация ще подобри подготовката за извънредни ситуации и ще запази непрекъснатостта на грижите за хора, преживели травматични събития.
В публикацията се подчертава, че подкрепата за психическото благополучие на хората по време на хуманитарни кризи не е просто важна – тя спасява животи и дава възможност на хората да се възстановят, да изградят отново себе си и своите общности.
Глобалната кампания за 2025 година отправя призив към правителствата, неправителствените организации и здравните системи да удвоят усилията си за създаване на свят, в който психичното здраве е ценно, защитено и достъпно за всички, особено в трудни времена.
Историята на Световния ден на психичното здраве датира от 1992 година, когато Световната федерация за психично здраве го обявява за годишно събитие. Общата цел е да се повиши осведомеността за проблемите на психичното здраве по света и да се мобилизират усилията за подкрепа, грижа и лечение за подобряване на психичното благополучие.
На този ден, специалистите в областта на психичното здраве – психиатри, психотерапевти, психолози – получават възможност да изразят своите виждания за проблемите в тази област. Целта е да се подчертае необходимостта всеки човек да има достъп до психиатрични грижи, както и да се насочи вниманието към борбата срещу стигмата, свързана с психичните заболявания, както в дадено общество, така и в световен мащаб.
Съвременният динамичен начин на живот, съпроводен с високи нива на стрес, представлява една от основните причини за появата на психични разстройства. Социално-икономическите аспекти, генетичната предразположеност и културните фактори също играят роля.
Първите признаци и симптоми, които могат да показват назряващ проблем, включват безсъние, умора (психическа и физическа), липса на емпатия, раздразнителност, чувство на безпокойство, тревожност и непълноценен социален живот. В тези случаи, човек трябва да потърси помощ от специалист.
В България, по данни на Националния статистически институт, към края на миналата година са регистрирани общо 657 психиатри.
Един от основните проблеми пред държавните психиатрични болници е ниското заплащане, което води до тежка кадрова криза. Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", посочва този проблем като ключов.
"Ние сме в пъти по-малко като брой хора, съгласно стандартите на Европа," отбелязва д-р Гълъбова. Тя подчертава, че един човек от персонала в психиатрична болница се грижи за 10-15 пациенти, докато в Европа съотношението е 1:2 или 1:3.
За да се поддържа добро психично здраве, ключова е стабилната семейна среда, комуникацията с другите хора, участие в спорт или изкуство, както и баланс между работа и семейство, споделя детският психиатър доц. д-р Петранка Чумпалова, ръководител на Катедра "Психиатрия и медицинска психология" в Медицинския университет в Плевен. Тя говори по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Плевен, посветена на Световния ден на психичното здраве.
Доц. д-р Чумпалова посочва, че детските психиатри в страната са малко – около 12-15. Само две клиники в страната предлагат 24-часови стационарни грижи за деца – в София и Варна. Отбелязва се също липсата на специалисти и превенция, като често родителите не признават проблемите.