Православната църква отбелязва паметта на един от най-значимите богослови в своята история – Йоан Златоуст. Фигура, която остава ярка в религиозния свят и до днес, той е един от тримата, определени като „вселенски учители“, наравно със Свети Василий Велики Кесарийски и Свети Григорий Богослов. Тази тройка светители са фундаментални за източното християнство, чиито учения и дела продължават да оказват влияние върху вярващите по целия свят.
Йоан Златоуст, известен със своя изключителен талант като проповедник и богослов, е оставил след себе си най-обширното богословско творчество в историята на Източната църква. Неговите писания са основен източник на богословска мисъл и продължават да бъдат изучавани и цитирани от учени и духовници.
Свети Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 година. Църквата отдава почит на паметта му на няколко дати през годината. Основният ден за отбелязване е 13 ноември. Допълнително, се почитат и Пренасянето на мощите на светеца на 27 януари, както и Денят на светите Три Светители – 30 януари, когато заедно с него се честват Свети Василий Велики и Свети Григорий Богослов.
Роден в Антиохия, Йоан произхожда от знатно семейство. Баща му, Секунд, е бил военачалник, а майка му, Антуса, е изповядвала християнската вяра. Първоначално Йоан е получил образование при езическите философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно се посвещава на изучаване на красноречие и философия в Атина.
След завършване на образованието си, Йоан практикува като адвокат и заема позиция в гражданската служба, защитавайки хора в съдебни дела. Покръстен е на 26-годишна възраст и избира аскетичния живот. През 381 година е ръкоположен в сан дякон, а през 386 година става презвитер. От този момент славата му нараства, а заради изключителното му красноречие, получава прозвището „Златоуст“. В този период той създава поредицата от проповеди „Срещу евреите“, която поставя началото на антиюдаистичната традиция в християнската църква. През 398 година, презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол, заемайки един от най-важните църковни постове.
Неговата смелост и безпристрастност в проповедите му спечелват много врагове приживе, както сред управляващата аристокрация, така и в някои църковни кръгове. Неговото настояване за спазване на моралните принципи и критиката му към пороците на времето не остават ненаказани.
В резултат на тези конфликти, на Халкедонския събор през 403 година, свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, Йоан е лишен от сан. Въпреки това, неговото паство остава твърдо зад него и го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, той претърпява три заточения заради намесата на светската власт в църковните дела. До края на живота си, свети Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но въпреки това не спира своята мисионерска и проповедническа дейност.
Императрица Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския град Кукуз, а след това, през 406 година, в далечния Питиунт (днес Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Светият отец намира смъртта си в заточение на 14 септември 407 година в град Комана Понтика, по време на Светата Литургия. На този ден се отбелязва паметта и на Евлогий, архиепископ Александрийски. Отбелязва се и на 13 февруари. Името Евлогий, което в превод означава "добра дума" или "възхвала", произлиза от гръцките думи еu, означаваща "добро", и logos – "дума".
На 13 ноември имен ден празнуват всички, които носят имената Евлоги, Евлогия и техните производни.