Свързаността на хората с природата спадна с 60% от 1800 г. насам, сочи ново изследване
Връзката между хората и природата е намаляла с над 60% за периода от 1800 г. до днес, показва мащабно проучване на проф. Майлс Ричардсън от университета в Дерби. Това поразително съвпада с изчезването на думи като «река», «мъх» и «цвят» от литературата, според анализ на книги за последните 220 години.
Компютърни модели прогнозират, че тази свързаност ще продължи да намалява, освен ако не настъпят радикални обществени и политически промени. Най-ефективни за обръщане на тенденцията са ранното запознаване на децата с природата и храбро озеленяване на градската среда.
Проучването на проф. Ричардсън отчита загубата на природата в живота чрез урбанизация, намаляване на дивите зони и – най-важното – липсата на предаване на любовта към природата от родители на деца. Анализът на книгите от 1800 до 2020 г. показва спад с 60,6% в употребата на думи, описващи природни явления, като пикът е достигнат през 1990 г.
Прогнозите сочат, че идните поколения ще страдат от липса на "природен опит", тъй като все по-застроената среда и прекъснатата връзка междупоколенията ще задълбочават отчуждението. Други проучвания потвърждават, че връзката на родителите с природата е най-силният фактор за интереса на децата към природния свят.
«Свързаността с природата вече се счита за основна причина за екологичната криза», коментира проф. Ричардсън. «Тя е критична и за човешкото психично здраве, и за благосъстоянието на природата. Необходима е трансформационна промяна, ако наистина искаме да възстановим връзката на обществото с природата.»
Авторът пояснява, че мащабът на нужните промени е впечатляващ – един град трябва да стане не 30%, а дори 10 пъти по-зелен, за да се прекъсне негативната тенденция. Мерките за повишаване на обществената ангажираност – като популярните кампании #30DaysWild – са полезни за психичното здраве, но не обръщат дългосрочния спад.
Най-ефективни, според моделите, са политиките за ранно образование и масово озеленяване, особено в градските райони, както и директна работа със семействата и родителите за въвличане на децата в неразделна връзка с природата.
Изследването цитира проучване сред жителите на Шефилд, които прекарват средно 4 минути и 36 секунди в природни пространства на ден. Ако това време се увеличи 10 пъти – до около 40 минути дневно – би могло да се постигне съществен обрат, счита проф. Ричардсън.
«Работата с родители и семейства за предаване на любовта към природата, с фокус върху връзката между поколенията, е ключът. Децата и днес са очаровани от света извън дома – само трябва да запазим тази връзка през цялото им детство и училище, заедно с масово озеленяване. Трябва ни трансформиращ подход – не 30%, а 1000% повече зелени площи», обобщава ученият.