Starlink vs. Русия: Защо ограниченията на SpaceX предизвикват паника сред окупаторите?

07.02.2026 | Война в Украйна

Ограниченията на Starlink от SpaceX за руските войски в Украйна нанасят сериозен удар по комуникациите и възможностите за използване на дронове. Русия е изправена пред провал в опитите за създаване на аналог и зависи от западни технологии.

Снимка от BugWarp, Wikimedia Commons, под лиценз CC0

Компанията SpaceX, по искане на Украйна, въведе ограничения за терминалите Starlink, които направиха използването им на територията на страната невъзможно при скорости от 75–90 км/ч. Това нанесе болезнен удар по руските окупационни войски и вече предизвиква не просто раздразнени реакции от тяхна страна, а истинска паника. И неслучайно.

Когато говорим за заплахата от използването на Starlink от страна на окупаторите, най-често имаме предвид инсталирането на терминали върху ударни дронове, което позволяваше управлението на тези средства за терор в реално време. В същото време напълно се игнорираше фактът, че цялото фронтово взаимодействие и войсковата комуникация на руските окупационни войски също се базираха на връзка чрез Starlink.

Официални доставки на терминали Starlink и свързани услуги за Руската федерация не съществуват – те са забранени. Затова на територията на страната агресор тези устройства са напълно безполезни. Но щом се окажат на територията на Украйна или дори в гранични райони, терминалите започваха да работят нормално, осигурявайки на противника стабилна връзка.

Почти всички терминали Starlink, използвани в Русия, са били внесени нелегално – по контрабандни канали. Освен че вече са обект на ограничения по скорост, за нормалната им работа на територията на Украйна е необходима и специална верификация. Това означава, че проблеми ще имат не само нерегистрираните терминали, движещи се със скорости над 75 км/ч, но и стационарните устройства, които не са преминали процедурата по регистрация.

С други думи, всички нелегални терминали Starlink, намиращи се у руските окупационни войски и осигуряващи стабилна връзка по цялата линия на фронта, в определен момент просто ще спрат да работят.

Именно това вече предизвиква паника сред руските окупатори, значително по-голяма дори от загубата на възможността за управление на дронове в реално време. Става дума за срив на цялата общовойскова комуникация, базирана на надеждно средство за връзка, способно да работи при най-тежки метеорологични условия и за което Русия няма никакъв пълноценен аналог. Остава единствено класическата общовойскова връзка, активно използвана от руските войски през 2022 г. – система, станала нарицателна със своята ненадеждност и с огромния брой случаи на „приятелски огън“.

Starlink и дроновете-камикадзе

От момента на появата на иранските дронове-камикадзе Shahed-136 в арсенала на противника те непрекъснато бяха усъвършенствани, модернизирани и с подобрени характеристики. Това се отнасяше и за възможностите за управление на дроновете, включително за създаването на надежден комуникационен канал, слабо или изобщо неподатлив на въздействие от радиоелектронна борба (РЕБ).

Първоначално бяха правени опити за добавяне на блокове ГЛОНАСС с цел разширяване на зоната на приложение и повишаване на точността. Инсталираха се руски блокове за управление на полета B-101 или навигационни модули „Комета“ в комбинация със спътниковия навигационен блок „Б-105“, които се използват и в руски безпилотни летателни апарати като „Орлан-10“, „Форпост-П“ и други.

Подобни методи за повишаване на надеждността на комуникационния канал бяха прилагани и при дроновете-камикадзе „Молния-2“, БМ-35 „Италмас“, както и при примамките от типа „Гербера“.

Именно адаптирането на Starlink за управление на дронове-камикадзе изведе руския терор на съвсем ново ниво. Управлението на средството за поразяване в реално време даде възможност не само за мигновена промяна на курса, но и за самостоятелен избор на цел от оператора. Освен това тези дронове получиха възможност да нанасят удари по движещи се цели, докато без управление в реално време представляваха заплаха основно за стационарни обекти.

Днес обаче нивото на тази заплаха започва да спада. По-точно – връща се едно поколение назад и се доближава до нивото от началото на 2025 г.

Това не означава подценяване на заплахата от дроновете-камикадзе като средство за терор, но значително ограничава техния функционал и възможностите за използване от противника, както и повишава вероятността за прехват на цели, които се движат по предварително зададени координати, получавайки команди поетапно и отново ставайки уязвими за въздействие от РЕБ.

Аналог на Starlink

Буквално преди две седмици в статията на OBOZ.UA „В Русия се провали проектът за аналог на Starlink: защо се ‘нулираха’ възможностите на космическата ‘свръхдържава’ и какво следва“ беше описана ситуацията около провала на руската спътникова програма „Рассвет“.

Русия не за първи път се опитва да създаде аналог на Starlink. Преди „Рассвет“ съществуваше проектът „Сфера“, но нито един от тях не беше реализиран. В същото време спътниковата армада на SpaceX в орбита вече надхвърля 9600 апарата.

Русия никога няма да успее да настигне SpaceX в надпреварата за осигуряване на глобални космически комуникации и да създаде конкурентоспособен аналог на Starlink.

След приключването на периода на верификация на терминалите Starlink руската общовойскова комуникация ще претърпи срив. Руските окупационни войски ще бъдат принудени или да се върнат към остарели средства за връзка, или да търсят временни решения с помощта на съюзнически държави, например Китай. Но това ще бъдат именно временни мерки, тъй като пълноценна замяна на Starlink те така и няма да намерят.

Извод

Ограничаването на Starlink ще нанесе сериозен удар не само върху възможностите на руските окупационни войски да извършват терор срещу тилова Украйна с дронове-камикадзе, но и върху цялата система за комуникация по фронтовата линия.

Разбира се, окупаторите ще търсят начини да заобиколят тези ограничения – не е изключено дори използването на хакерски групи за пробив във верификацията на Starlink. Но същността е в друго: това вече ще бъде реакция на необратим процес, който системно ограничава комуникационните възможности на Русия.

И колкото и парадоксално да звучи, днес сме свидетели как „великата космическа свръхдържава“ така и не успя да създаде собствена спътникова армада в орбита, докато на бойното поле срещу Украйна разчиташе именно на западни комуникационни технологии.