Василев: "Срив в цялата система на правосъдието" и призив за конституционни промени

Има срив в цялата система на правосъдието, заяви лидерът на партия "Продължаваме промяната" (ПП) Асен Василев при откриването на публичната дискусия "Справедлива България". Инициативата е организирана от "Продължаваме промяната" в рамките на поредица от събития под мотото "Силна България в силна Европа".

По думите на Василев гражданите и бизнесът все по-силно усещат, че "всеки момент някой може да ти вземе бизнеса и няма съд, в който да има честен процес и да важат правила". Според него информацията, която излезе по случая "Петрохан", е разкрила провал на системата в опита ѝ да противодейства на толкова тежко престъпление като престъпленията срещу деца.

Василев подчерта, че повече от 12 месеца в Държавна агенция "Национална сигурност", прокуратурата и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" практически не се е случило нищо по случая. Това, по думите му, създава усещане, че човек няма как да получи справедливост, "освен ако не стигне до саморазправа", което той определи като "много страшно", защото "това е началото на края на една държава".

Той обясни, че целта на дискусията е "да покажем грозната истина и да видим как може да бъде поправена с реални действия". Лидерът на ПП призова и останалите политически сили да организират подобни обсъждания, за да има, когато влязат в парламента, "някакво ниво на обществен консенсус". "Ако такова ниво на консенсус липсва, няма да постигнем богата, силна и справедлива България", заяви Василев.

Владислав Славов от Съюза на юристите в България отбеляза, че вече е "неудобно" да се използва словосъчетанието "съдебна реформа", но подчерта, че всичко започва от Конституцията. Той припомни, че основният закон е заложил нов модел на съдебна власт, включително създаването на Висш съдебен съвет (ВСС), два върховни съда и възможността за триинстанционно производство.

Славов посочи, че самото Народно събрание е бездействало повече от пет години, след което съдебната власт е била принудена сама да инициира конституционни изменения. "Имаме съдебна власт, много добре финансирана, но неефективно и несправедливо правосъдие", каза той и допълни, че това поражда негативно отношение на гражданите към системата. "Ние не сме доволни от ситуацията, европейските ни партньори също", подчерта той.

Според Славов е необходимо да се създават екипи, които, стъпвайки върху натрупания опит, да формулират принципи на развитие, на базата на които да се изработят съответните нормативни актове на ниво закон или Конституция. Той обърна внимание, че никой не обръща внимание на разследващите полицаи, въпреки че те работят по над 93% от престъпленията в страната. По мнението му трябва да се възстанови статус-кво, при което МВР попада в обхвата на правомощията на военния съд и военната прокуратура.

Депутатът от "Продължаваме промяната" Лена Бориславова заяви, че до 2034 година над 865 милиарда евро ще бъдат насочени към механизма за мониторинг на критериите за върховенство на правото в държавите членки на ЕС. Тя уточни, че средствата ще бъдат предоставяни при наличие на напредък и на основата на докладите за върховенството на правото, изготвяни от Европейската комисия.

Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии изтъкна, че когато общественият контрол е силно ограничен, в системата на правосъдието се развива "липса на отчетност и отговорност", което води до "криминализиране на системата". По думите му не може да се очаква, че процесът по повишаване на отчетността и отговорността, както и готовността в самата система да се противопоставя на злоупотребата с власт, ще се промени внезапно.

Като един от възможните подходи Грозев посочи промени в Конституцията, но допълни, че към момента не се наблюдават достатъчно сериозни усилия в тази посока. Той подчерта, че друг съществен проблем е силната съпротива на професионалните общности в системата, които настояват да се самоуправляват.

Според него са необходими избори за състав на Висшия съдебен съвет, които да бъдат достатъчно публични и прозрачни, както и да има гаранции, че те ще се провеждат "в обществен интерес, а не в частен". Грозев припомни и опита на други държави, които са се опитали да решат подобни проблеми, включително чрез задълбочени проверки на имущественото състояние на кандидатите за членове на ВСС и на неговата инспекция, както и чрез оценка на честността и почтеността на тези кандидати.

Юристът и член на Комисията по етика на "Продължаваме промяната" Мирослав Мавров коментира, че проблемът в съдебната система е тясно свързан с корупцията. Той изрази мнение, че трябва да има парламентарен контрол върху Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и че в този контролен орган трябва да участва по един представител от всяка парламентарна група, определен на квотен принцип.

Според Мавров този орган следва да носи отговорност за проверката на доходите и разходите на всички представители на съдебната власт, както и на техните семейства. Той подчерта и необходимостта от силен обществен контрол, основан на емпирични данни – да има публични статистики за броя на подадените сигнали, за това колко разследвания не са приключили навреме за повдигане на обвинения, както и за броя на делата, които "са влезли в задънена улица".

В съдебната система работят около 2200 съдии и приблизително 1400 прокурори, които на практика са в основата на "99% от това, за което говорим", каза Георги Гайдаров от Асоциацията на свободните адвокати. По думите му проблемите в системата се дължат "на 95% на немарливост и на 5% на корупция".

Гайдаров предложи да се пристъпи към промени в Закона за съдебната власт, като отбеляза, че предишни изменения на законодателството на практика са "бетонирали" определени хора в съдебната система. Според него това препятства обновяването и създава среда, в която проблемите се възпроизвеждат.

Съдия Ива Пушкарова призова да се прави ясна разлика между корупция и корупция от мафиотски тип. Тя обясни, че корупцията е явление, което подлежи на управление и с което може да се води борба чрез различни механизми. Корумпираният чиновник, за разлика от член на мафия, е силно повлиян от средата, в която работи, и може да бъде насочен към поведение, основано на честност.

Пушкарова посочи, че италианският опит показва как при наличие на определено ниво на мафиотизация антикорупционните мерки стават контрапродуктивни. Според нея в България има проблем с мафиотизиране на властта, който води до избирателен контрол и до терор вътре в самата система.

Тя обясни, че ударът върху стратегическите органи на властта и върху доверието между колегите означава "етап на институционално замразяване", който вече се наблюдава. Когато дадена институция бъде овладяна, тя престава да се съобразява с изискванията, спира да провежда избори, когато кадрите са изборни, прекъсва комуникацията със своите звена и престава да прилага закона.

Историческата практика, по думите на Пушкарова, показва, че при напреднала мафиотизация крайните решения често са или лустрация, или революция. "Това е историческа развръзка, която стои пред нас", каза тя. Според съдията е необходимо изборът на членовете на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор да бъде основан преди всичко на честността им.

"Борбата с мафията е проста, но много трудна", допълни тя и подчерта, че трябва да бъдат избирани хора с честност, които не са лоялни към политически партии.

Андрей Георгиев от Съюза на съдиите в България предложи да се засилят правата на пострадалите в наказателния процес. Сред идеите му бяха ограничаване на възможността за изтегляне на разследвания срещу най-високите етажи на властта и стесняване на функционалните правомощия на главния прокурор.

Доцент Христо Христев, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", заяви, че "кардинални промени" са невъзможни без изменение на Конституцията или дори свикване на Велико народно събрание. Той отбеляза, че има партии, които следват "антидемократичен дневен ред".

По думите му контролът на съда в досъдебната фаза трябва да бъде внимателно и експертно разширен до възможния максимум. Необходимо е да се положат усилия "изключителното правомощие на прокуратурата да контролира съда" да бъде преосмислено и преодоляно. Христев подчерта, че настоящият механизъм за контрол върху главния прокурор и неговите заместници не функционира и трябва да се обмисли "как да се промени кръгът" в този механизъм.

Той акцентира, че страната не се изправя пред "обикновена корупция" и че проблемите не са от вчера. Христев припомни, че са били прилагани мерки, използвани и в Италия, но те са дали "урудливи резултати".

Според него вероятно трябва да се помисли за създаване на нов правоохранителен орган, който да бъде изграден и кадрово попълнен с "високопочтени хора". Той посочи, че конкурсите за първоначално назначаване, както и за кариерно израстване в системата, страдат от сериозни дефекти – предварителна известност за имената на фаворитите или за класирането на лица с много високи резултати, но със "средни" оценки по време на следването.

Христев добави, че в съдебната система има проблем с "откровено некомпетентни" съдии, както и с начина, по който се извършва атестирането и се определя кариерното развитие. По думите му именно тези дефицити допринасят за невъзможността съдебната система да отговори на обществените очаквания за справедливост.