От 7 септември 2025 г. по българските пътища влезе в сила нова система за контрол, която използва съществуващите тол камери, за да следи средната скорост на автомобилите. Мярката, която е въведена на 22 участъка от националната пътна мрежа, предизвика широк обществен дебат, а първите данни от прилагането ѝ сочат за огромен брой нарушения.
Хиляди нарушения за броени дни
Само за първите 12 часа от стартирането на системата, властите отчитат над **1500 нарушения** на средната скорост. Този брой бързо нараства, като за първите два дни от действието на мярката са регистрирани повече от **7000 превишения**. Тези цифри показват, че значителен брой водачи не спазват ограниченията, дори и с риска да бъдат санкционирани. Най-фрапиращият случай, регистриран от системата, е на лек автомобил, движил се със средна скорост от **222 км/ч** в участък с очевидно по-ниско допустимо ограничение. Подобни нарушения подчертават както нуждата от засилен контрол, така и сериозното неспазване на правилата за движение по пътищата.
Правни спорове и очакван съдебен "бум"
Въпреки ясните данни за броя на нарушенията, новата система вече е обект на критики. Някои **правни експерти** изразяват сериозни опасения относно законодателната ѝ основа. Според тях, липсата на изрични правни разпоредби, които да регламентират контрола на средната скорост, може да доведе до оспорване на голяма част от наложените глоби. Те прогнозират, че съдилищата ще бъдат залети от дела, и е възможно много от електронните фишове да бъдат отменени. Тези твърдения създават несигурност сред шофьорите и поставят под въпрос ефективността на мярката в дългосрочен план, въпреки че тя е въведена с цел повишаване на пътната безопасност.
Въпроси без отговор
Един от основните въпроси, който остава без ясен отговор, е доколко легитимна е цялата процедура. Ако наложените глоби бъдат масово отменяни от съда, това би обезсмислило огромните инвестиции и усилия, вложени в изграждането и внедряването на системата. Общественият дебат се фокусира не само върху размера на санкциите, но и върху тяхната правна устойчивост. От една страна, властите посочват задоволителния брой на установените нарушения като доказателство за необходимостта от подобен контрол. От друга страна, юридическите аргументи повдигат въпроси за това дали държавата е подготвена да отстои правно своите мерки. На фона на всичко това, шофьорите са изправени пред нова реалност, в която трябва да съобразяват не само моментната си скорост, но и средната такава по дълги участъци.
Заключение
Стартът на новата система за контрол на средната скорост показа, че тя е крайно необходима предвид огромния брой нарушители. За първите няколко дни бяха установени хиляди превишения, като най-високото достигна 222 км/ч. Същевременно обаче, правните въпроси около легитимността на мярката могат да доведат до сериозни съдебни битки. Бъдещето ще покаже дали системата ще успее да устои на тези предизвикателства и да се утвърди като ефективен инструмент за пътна безопасност, или ще се превърне в поредния пример за противоречива законодателна инициатива, която не успява да издържи теста на съдебната система.