В периода между 2026 и 2032 година България ще разполага с над 5 милиарда лева от Социалния фонд за климата, но съществуват сериозни предизвикателства пред тяхното целево разпределение. Според водещи експерти липсата на прецизен механизъм за определяне на най-нуждаещите се създава значителни рискове от неефективно усвояване на финансовите средства.
Драгомир Цанев, ръководител на фондация "Център за енергийна ефективност ЕнЕфект", подчертава критичната липса на национална система за събиране на данни относно социалния статус и жилищните условия на домакинствата. Този системен недостатък сериозно затруднява идентифицирането на действително енергийно бедните групи от населението.
Експертът посочва, че съществува висок риск средствата да бъдат насочени към домакинства, които всъщност нямат спешна нужда от подкрепа. Допълнително предизвикателство представлява делегирането на отговорности към местните власти, които трябва да преценяват концентрацията на енергийно бедни в конкретни сградни комплекси.
Държавата е разработила план за разпределение на финансирането в четири основни направления. Положителен момент е фокусът върху еднофамилните сгради – сектор, който досега не е бил обект на целева подкрепа. Предвижда се санирането да включва дейности като топлоизолация на фасади, покриви и подове, както и подмяна на дограма.
От общия финансов ресурс 1.6 милиарда лева са предназначени за саниране на многофамилни жилищни сгради. Освен това са планирани програми за изграждане на енергийни общности и закупуване на енергийно ефективни готварски печки. Цанев обаче критикува липсата на финансиране за други домакински уреди, които биха имали по-съществен ефект върху енергийната ефективност.
Транспортният компонент на фонда цели подобряване на комуникационните връзки между малки и големи населени места. Независими експерти от 15 неправителствени организации вече са предложили конкретни препоръки за оптимизиране на разпределителния механизъм.
Според наличните статистически данни около 1.8 милиона български граждани са потенциално застрашени от енергийна бедност. Този мащабен социален проблем изисква прецизен и справедлив подход при разпределението на финансовите ресурси.
Драгомир Цанев заключва, че макар общата посока на планираните мерки да е правилна, съществува необходимост от допълнителна оптимизация и прецизиране на критериите за подпомагане. Ключово предизвикателство остава гарантирането, че средствата ще достигнат до действително най-уязвимите групи от населението.