Sofia Economic Forum VI идва в момент, в който България вече е част от еврозоната и неизбежно се гледа на нея не само като на „пазар на догонване“, а като на елемент от стратегическия гръбнак на Югоизточна Европа. Форумът, организиран от Delphi Economic Forum, е замислен като високоуправленска платформа за диалог между политици, корпорации и експерти – с амбицията да идентифицира бариерите пред растежа и да очертае дългосрочни решения за конкурентни и включващи икономики в региона.
Еврозоната като нова рамка на дебата
Тазгодишното издание е обявено още през ноември като „изключително важно“, именно защото съвпада с официалното присъединяване на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. Това автоматично променя тона на дискусиите: въпросът вече не е „кога ще влезем“, а как ще използваме членството – за да ускорим реформите или да прикрием липсата им.
По информация на БТА акцентите включват развитие на икономиката, инфраструктурата и енергийния сектор в Югоизточна Европа, със специален фокус върху „укрепване на икономическата и енергийната позиция на България в региона след присъединяването към еврозоната“. Това поставя София в нова роля – не просто национален, а регионален център на диалог за растеж, свързаност и сигурност.
Енергийният преход: газ, ВЕИ и нови мрежи
Една от най-чувствителните теми на форума е енергийният преход. Официалната информация подчертава, че ще се обсъжда „енергийната трансформация чрез инвестиции в природен газ и инфраструктура за възобновяема енергия, както и модернизацията на преносните мрежи за подобряване на регионалната свързаност“. Това е пряко свързано с визията на ЕС за Зеления преход, но и с конкретните български амбиции да остане ключов транзитен коридор за газ и електроенергия.
Служебният премиер Росен Желязков вече очерта пред международни партньори приоритетите: участие в изграждането на нови ядрени мощности в Козлодуй с технология AP1000, разширяване на газовата свързаност и превръщане на страната в „регионален енергиен хъб“. В този контекст дебатите за ролята на газа като преходно гориво и ускорените инвестиции във ВЕИ не са абстрактни – те са въпрос на това дали България ще капитализира географското си положение или отново ще остане догонваща.
Инфраструктура и регионална свързаност
Форумът поставя сериозен акцент и върху инфраструктурата – транспортна, дигитална и енергийна. Официалните теми включват „регионална свързаност и инфраструктура, енергийна сигурност и инвестиции в съвременни мрежи“. Тук залогът е ясен: без модерни коридори – от TEN-T мрежата до междусистемните електропроводи – Югоизточна Европа остава периферия, независимо от формалните членства.
България от години е посочвана от Европейската комисия като ключов елемент в регионалната енергийна и транспортна карта – от газовите връзки в рамките на инициативата CESEC до плановете за „Балкански газов хъб“ и завършването на свързаността със Западните Балкани. Софийският форум дава възможност страната да покаже дали е готова да премине от реторика към реални, дългосрочни проекти.
Икономика, инвестиции и туризъм
Освен инфраструктурата и енергетиката, програмата предвижда и панели за ролята на преките чуждестранни инвестиции и туризма като „ключови стълбове на устойчивото регионално развитие“. На фона на присъединяването към еврозоната това е особено важно: общата валута намалява валутния риск и би трябвало да направи България по-привлекателна за инвеститори в индустрия, услуги и високите технологии.
Участието на фигури като бившия президент Росен Плевнелиев, бивши министри на транспорта и енергетиката и финансови експерти показва, че ще се търси връзка между макрорамката (евро, бюджет, регулации) и конкретните сектори – от логистиката до зеления туризъм. Проевропейската линия е ясна: България има шанс да се позиционира като предвидим и интегриран пазар в сърцето на региона.
Извод: форум като лакмус за регионалната роля на България
Sofia Economic Forum VI е повече от поредна конференция – той е лакмус за това дали България осъзнава новото си място в европейската архитектура след въвеждането на еврото. Темите за енергийна сигурност, зелена трансформация и инфраструктурна свързаност показват, че фокусът се измества от вътрешнополитическия дневен ред към регионалната отговорност.
Истинският въпрос обаче остава: ще успее ли страната да превърне тези дискусии в последователни политики и реализирани проекти – или рискува да остане домакин на високопарни речи, докато други държави в Югоизточна Европа заемат водещите позиции? Отговорът на това ще определи дали „евровата“ България ще бъде периферия или двигател на региона.