Председателят на КЗП Мая Манолова бърка ценовите индекси с надценките и печалбите на търговците, според Сдружението за модерна търговия (СМТ). В писмена позиция сдружението възрази на изказването ѝ, че надценката при някои млечни продукти в големите вериги достига над 140%.
Този материал продължава по-ранната ни публикация за проверката на КЗП, в която Манолова посочи надценка от 141% на маслото и 133% на сиренето в проверена верига.
Според СМТ най-честата грешка в публичния разговор е смесването на индекси с надценки или печалби. Евростат мери сравнителни ценови равнища, не надценки, а средното за ЕС е база 100. Индекс 140 за една стока значи, че у нас тя е с 40% по-скъпа от средното за ЕС, а не че е надценена със 140% или носи такава печалба.
Сдружението цитира данни на Евростат. България е на последно място в ЕС по общо ценово равнище на стоките и услугите: 62,5% от средното за съюза. При храните индексът е 92,6%, под средното. Хлябът и зърнените продукти са на 81,4% от средното за ЕС, тоест с 18,6% по-евтини. Месото е на 71,5% от средното, тоест с 28,5% по-евтино. Рибата е на 87,1%, тоест с 12,9% по-евтина.
Надценката не е печалба, подчертават от СМТ. Със средствата от нея магазинът покрива ДДС, тока, транспорта, заплатите и бракуваната стока. След тези разходи, включително хладилния транспорт, на търговците остават около 3% нетна печалба, твърди сдружението. То смята още, че високият ДДС върху храните качва цената на касата.
За маслото СМТ дава пример с вноса: българското производство покрива едва 10% от нуждите, а 90% идват отвън. Цената на вносното масло се формира на международните борси, а транспортът и складирането се прибавят към нея.
Сдружението постави на КЗП серия въпроси. Иска да знае колко артикула са проверени и за колко от тях е установена надценка от 150%. Пита и кои са най-ниските надценки при основните стоки във веригите, и защо комисията обявява само най-високата единична стойност, а не надценката на останалите проверени артикули.
СМТ пита още дали на хората се обяснява, че надценката не е печалба, и защо при сравнението с Европа не се споменава ефектът от 20% ДДС у нас. Друг въпрос е защо се проверява само последното звено, магазинът. Сдружението иска да научи и дали КЗП е анализирала ръста на заплатите (+88,5%) и на производствените разходи (+68,3%) при преработвателите.
Ако структурни проблеми в българското производство оскъпяват храните, според СМТ и малките магазини от традиционната търговия са принудени да продават по-скъпо. Тогава защо проблемът се представя само като специфика или нарушение на големите вериги, пита сдружението.
СМТ подкрепя санкциите при доказани нарушения. Според него проверките откриват нарушения, но публичното посочване на виновници и административният натиск не свалят цените в магазина.
Сдружението оспорва и твърдението, че веригите държат над 70% от пазара на храни, защото нито една официална статистика не го потвърждава. По данни на НСИ и Института за пазарна икономика (ИПИ) делът на големите вериги е малко над 50%.