Швейцария разглежда възможността за предоставяне на дипломатически имунитет на руския президент Владимир Путин, за да му позволи да участва в потенциални преговори за мир относно конфликта в Украйна. Това става ясно от изявление на швейцарския външен министър Игнацио Касис, цитиран от световните информационни агенции. Решението, което позволява изключение от международните правни норми, идва на фона на издадената от Международния наказателен съд (МНС) заповед за арест на руския държавен глава.
По време на пресконференция в Берн, първият дипломат на Швейцария подробно разясни позицията на страната си. Той уточни, че достъпът на Путин до територията на Швейцария би бил възможен само при строго определени условия, които изключват личното му присъствие и го ограничават до целите на организирането на мирна конференция.
"Миналата година федералното правителство определи правилата за предоставяне на имунитет на лице, което е под международен арест. Това е в случай, "ако то дойде за мирна конференция, а не по лични причини", обясни Игнацио Касис."
Това изявление на швейцарското правителство се разглежда като потенциално улесняване на усилията за започване на диалог, особено след като френският президент Еманюел Макрон повдигна темата за мирна среща на върха. Макрон, който е един от водещите европейски гласове за намиране на дипломатическо решение на конфликта, предложи Швейцария като неутрално място за провеждане на подобна среща между Владимир Путин и неговия украински колега Володимир Зеленски. "В неутрална страна, може би Швейцария. Настоявам за Женева", заяви френският лидер в интервю за телевизионния канал LCI по-рано във вторник.
Заповедта за арест от МНС
Изявлението на Касис насочва вниманието към правните и политическите предизвикателства, свързани с международните обвинения срещу руския президент. На 17 март 2023 г. МНС в Хага издаде официална заповед за арест на Путин по обвинения, свързани с "незаконно депортиране" и "прехвърляне" на украински деца от окупираните региони на Украйна към Русия. Тези действия са квалифицирани от международния съд като военни престъпления. По същите обвинения е издадена заповед за арест и на детския омбудсман на Русия, Мария Лвова-Белова.
Решението на МНС предизвика остри реакции. Украйна и Европейският съюз приветстваха действията на съда като ключова стъпка към възстановяване на международната справедливост и потвърждаване на принципите на международното право. В същото време, Кремъл отхвърли обвиненията и категорично отказа да признае юрисдикцията на съда в Хага. Руските власти осъдиха заповедта за арест, определяйки я като проява на враждебност от страна на Запада към Русия. В отговор на това, Москва започна наказателно преследване срещу прокурора и съдиите от МНС, които издадоха заповедта.