Секторът на услугите ще бъде ключов двигател на растежа в Централна и Източна Европа през следващите две години, посочи Матеуш Дадей, икономист за региона в кредитния застраховател „Кофас“ (Coface), по време на днешния уебинар за представяне на проучването „CEE Sectorial Heatmap“. Според него в настоящата икономическа обстановка, белязана от нарастващи разходи вследствие на поскъпването на горивата, услугите разполагат с най-добри перспективи за развитие. Дадей сравнява ситуацията със западноевропейските страни, които имат значително по-висок дял на услугите в своя брутен вътрешен продукт, и добавя: „Централна и Източна Европа е в етап на развитие, в който услугите ще бъдат определено важен двигател на растежа. Това е типично. Мисля, че това ще бъде един от двигателите, които ще компенсират някои циклични или геополитически фактори.“
Когато става въпрос за конкретни възможности през 2027 и 2028 година, икономистът откроява три основни направления: секторът на услугите, информационните и комуникационните технологии, както и донякъде транспортът. По отношение на информационните и комуникационните технологии, Дадей обяснява, че те ще се възползват от текущото икономическо развитие, тъй като нарастващата покупателна способност на домакинствата в ЦИЕ позволява на потребителите да отделят все по-голям бюджет за подобно оборудване и стоки.
Транспортният сектор също се разглежда като област с потенциал за по-успешно справяне с текущата ситуация и високите разходи за горива. Според Дадей, транспортният бизнес разполага с възможността да прехвърля част от тези разходи върху потребителите чрез въвеждане на допълнителни такси за доставка и транспорт. Освен това, промяната в търговските потоци — например когато Германия изнася по-малко към Китай, но балансира износа си към други страни от Европейския съюз — може да донесе ползи за транспортните компании. Нарастващото търсене на подобни услуги създава основа за оптимизъм в този сектор.
Въпреки тези възможности, регионът е изправен пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е т.нар. „Китайски шок 2.0“, при който китайските производители, изправени пред слабо вътрешно търсене, агресивно навлизат на експортните пазари, особено в Европа. Тази тенденция засилва конкуренцията и намалява маржовете на местните производители, като най-силно се усеща в секторите на автомобилостроенето, химическата промишленост и металургията. Паралелно с това, прекъсването на корабоплаването през Ормузкия проток предизвика верижна реакция, която засегна не само енергийните пазари, но и цените на петрола, природния газ, торовете, алуминия и нефтохимическите продукти, което засилва натиска върху разходите на производителите и подновява инфлацията в целия регион.
Друг риск е свързан с фискалната политика. Дадей отбелязва, че наблюдаваното повишение на доходността по суверения дълг в световен мащаб се пренася и в ЦИЕ, което ще провокира натиск върху фискалната консолидация и може да се счита за риск за бизнес секторите в региона.
Относно икономическите прогнози, докладът на „Кофас“ отчита, че растежът през тази година ще бъде подхранен от отбранителната програма SAFE и усвояването на европейските средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Икономистите на компанията очакват леко забавяне на темповете на растеж в региона — от 2,1 на сто през 2025 г. до 2,0 на сто през 2026 г., преди да се реализира подобрение до 2,3 на сто през 2027 г.
Прогнозите за растеж в секторите на услугите и ИКТ ще отразят се върху икономическата динамика в Бургас и региона.
В България се очаква да се запази стабилна траектория на развитие, въпреки прогнозираното забавяне на икономическия растеж от 3,1 на сто през 2025 г. до 2,7 на сто през 2026 г. и 2,5 на сто през 2027 г. В страната секторът на строителството се определя като този с най-благоприятни перспективи, което се дължи на нарастващата урбанизация, ниските разходи по кредитиране, по-големия брой одобрени разрешителни и повишаването на покупателната способност. За разлика от това, металната промишленост остава под натиск и е изложена на риск поради отмяната на компенсациите за електроенергия, високите енергийни разходи и слабото търсене в областта на гражданското строителство.