Американската администрация все още не е дала окончателно разрешение за прехвърлянето на петролните активи на руската компания „Лукойл“ към американската инвестиционна група „Карлайл“. Сделката е оценена на 20 млрд. долара и включва рафинерията в България, румънското предприятие „Петротел“ и 45-процентен дял от рафинерията „Зееланд“ в Нидерландия, съобщава британското издание „Файненшъл таймс“, позовавайки се на запознати с преговорите източници.
Предложената сделка обхваща операции в 17 държави. Службата за контрол на чуждестранните активи към американското Министерство на финансите вече е дала своето съгласие, но финалната дума принадлежи на администрацията на президента Доналд Тръмп. Преговорите вървят от близо 10 месеца, а в разглеждането на казуса участват освен Белия дом и Съвета за национална сигурност, Държавният департамент и Министерството на енергетиката на САЩ.
От „Карлайл“ твърдят, че финализирането на договорката ще позволи увеличаване на производството на бензин и дизел в европейските рафинерии и ще намали напрежението на световния пазар на горива. „Има значителен неизползван рафиниращ капацитет в европейските активи на „Лукойл“, който би могъл да допринесе за допълнително предлагане на рафинирани продукти на пазара и да облекчи натиска върху цените на горивата“, се посочва в позиция на инвестиционната компания. Според „Карлайл“ след подписването на условно споразумение по-рано тази година се очаква решение относно бъдещия статут на предприятията.
Трите европейски рафинерии разполагат общо с капацитет от около 400 000 барела петрол дневно. Румънската „Петротел“ обаче не функционира от миналата година, откакто там текат планови ремонтни дейности. Собствен източник на изданието, запознат с хода на преговорите, посочва, че сключването на сделката би позволило въвеждане в експлоатация на допълнителни 100 000 до 150 000 барела дневен капацитет.
Забавянето на процедурата съвпада с недостиг на горива, най-вече дизел. Причина за него са конфликтът в Близкия изток и атаките на Украйна срещу руски рафинерии. Това допълнително покачва цените в Съединените щати и Европа.
Санкциите срещу „Лукойл“ бяха наложени от Вашингтон през октомври миналата година като част от натиска върху Москва заради войната в Украйна. Именно тези мерки отделиха задграничните операции на компанията от руската компания майка. По-рано американските власти бяха отхвърлили опит на търговската фирма „Гънвър“ да придобие същите активи. През март тази година „Лукойл“ отчете обезценка от около 20 млрд. долара в стойността на своя международен бизнес.
Портфейлът от чуждестранни активи включва и близо 3 млрд. барела доказани и вероятни запаси от нефт и газ, с производство от приблизително 250 000 барела на ден. Друг източник на изданието смята, че неяснотата около бъдещия собственик спъва инвестициите в тези предприятия.
Американските власти на няколко пъти удължаваха временните лицензи, които позволяват операциите да продължат въпреки санкциите. Последният срок изтича на 22 октомври — почти година след старта на преговорите на „Карлайл“ за изкупуване на активите.
Темата за сделката отново излезе на преден план тази седмица. Конгресът прие законопроект на сенатор Линдзи Греъм. Целта му е да засили натиска върху руската енергийна и отбранителна индустрия. Документът дава право на президента да въвежда мита до 100 процента върху държави, които купуват руски нефт и газ.
Белият дом и Министерството на финансите на САЩ засега отказват коментар по темата.