Специалните пратеници на президента на САЩ, Стив Виткофф и Джаред Кушнер, проведоха в неделя, 6 септември, първите си преговори на украинска земя в рамките на своята мисия. Само ден по-рано двамата проведоха интензивни разговори при закрити врати в Москва с Владимир Путин, продължили повече от три часа. Тази совалкова дипломация от високо ниво възобнови диалога между страните и създаде атмосфера на предпазлив оптимизъм, макар зад разговорите за „взаимоизгодни проекти“ да стои избор, определящ архитектурата на европейската сигурност за десетилетия напред. За България и Черноморския регион е критично важно да се разграничи тактическата изгода от стратегическия риск.
Според помощника на президента на Русия Юрий Ушаков, диалогът в Кремъл е преминал по „конструктивен, откровен и полезен“ начин. Освен дискусиите около Украйна, страните са обсъждали потенциално мащабни икономически и „взаимоизгодни съвместни проекти на Русия и Америка“. Аналитиката на Института за изследване на войната (ISW) обаче отбелязва, че предварителните очаквания в Москва са били „крайне ниски“. В Киев акцентът е изместен към въпросите на сигурността, ПВО и параметрите на устойчивия мир, което показва опитите на американската страна да съчетае икономически стимули със сигурност.
В Киев пратениците пристигнаха с влак от Полша. Разговорите с Володимир Зеленски и неговия екип се проведоха в два кръга, като към втория етап се присъединиха националните съветници по сигурността на Великобритания, Франция и Германия, утвърждавайки съвместния международен формат. Резултатите бяха представени оптимистично: Стив Виткофф описа срещата като „много съдържателен и важен“ разговор, а Джаред Кушнер акцентира върху необходимостта „да се създадат условия за дългосрочен, устойчив мир“ и връщане към тристранния формат, който беше прекъснат преди около половин година. Американската страна се показа вече въодушевена от прогреса.
По време на визитата, между 5 и 7 септември, съществуваше договорка да не се нанасят удари по столиците. Русия обаче отхвърли по-широкото предложение на Украйна за прекратяване на огъня по цялата фронтова линия от 4 до 8 септември. Зеленски подчерта, че териториалният въпрос може да бъде решен само на ниво лидери. Източници, запознати с преговорите, признават, че е малко вероятно войната да приключи преди зимата, а текущите усилия са насочени към подпомагане на Украйна през този труден период.
В навечерието на пристигането на спецпредставителите в Киев, на 5 септември Националното антикорупционно бюро (НАБУ) извърши обиски в Офиса на главния прокурор, включително в кабинетите на генералния прокурор и неговия първи заместник. В рамките на операцията бе задържан Сергей Кропива по подозрения за отмиване на десетки милиони гривни и връзки с измамни кол центрове. В самия Офис на главния прокурор изразиха загриженост, че детективите от НАБУ биха могли да получат достъп до материали по други текущи производства. Този конфликт между силовите структури и създалото се информационно поле в разгара на преговорите отслабват позицията на украинската страна и я правят по-уязвима на външен натиск.
За България и Черноморския регион деескалацията носи конкретни измерения:
- Безопасно корабоплаване и оптимизиране на застрахователните разходи за порт Бургас.
- Предвидими цени на енергоносителите и намаляване на енергийните рискове.
- Възстановяване на туристическите потоци и връщане към стабилен уклад на живот.
Въпреки това, съществува риск това да бъде „пирова победа“. Ако Украйна отстъпи територии, ще се създаде опасен прецедент. Уставът на ООН и Заключителният акт на Хелзинкското съвещание от 1975 г. са базирани на неприкосновеността на границите. Ако тези норми бъдат подкопани, за малките държави това ще означава, че международното право е неработещо. Регионалният баланс на Балканите зависи от спазването на тези принципи, а София трябва да бъде особено внимателна, за да не позволи размиване на евроатлантическите гаранции или реваншизъм.
Днешната дискусия за параметрите на мира отразява особеностите на конфликта. За България, която следи внимателно перспективите за сигурността, е жизненоважно да разбере дали бъдещият мир ще бъде устойчив или само временна пауза преди нови предизвикателства пред суверенитета на държавите в Черноморския регион.