Безпрецедентна криза в хранителния сектор на Русия принуждава властите да предприемат извънредни икономически мерки. Правителственият план предвижда връщане към централизирано ценообразуване, което силно напомня административния модел от съветската епоха.
Мотивите за подобна намеса са повече от очевидни – експлозивната инфлация е довела до невиждано поскъпване на основни хранителни стоки. Статистиката е красноречива: картофите са поскъпнали с впечатляващите 166%, което драстично свива покупателната способност на руските домакинства.
Министерството на земеделието вече е разработило два алтернативни сценария за пазарна интервенция. Първият включва въвеждане на дългосрочни фиксирани договори, които ще обхванат поне 80% от търговските сделки. Договорите ще имат ограничена възможност за преразглеждане – само веднъж годишно.
Вторият модел предвижда създаване на ценови коридор с точно определени държавни граници за най-важните хранителни продукти. Обхватът включва 12 стратегически стоки: картофи, моркови, зеле, цвекло, лук, домати, ябълки, краставици, мляко, яйца, захар и слънчогледово олио.
Индексът на т.нар. „боршов набор" достига критично ниво – средностатистическо четиричленно семейство може да си позволи едва 179 порции месечно, което представлява най-ниската консумация от последните пет години.
Ако законопроектите бъдат приети, те ще влязат в сила от 1 март 2026 година. Правителството има амбициозната цел до 2028 година над 90% от доставките да преминат към фиксирани договори, което представлява фундаментален завой към планова икономика от съветски тип.