Експертът по европейски въпроси Веселин Желев разкрива фундаментални трансформации в многогодишната финансова рамка на Европейския съюз, които коренно променят досегашния подход към разпределението на средствата.
Новият бюджетен модел се характеризира с драстични структурни изменения - от 52 съществуващи програми те са консолидирани до 16, което демонстрира стремеж към опростяване и оптимизация на финансовите механизми.
Ключовите акценти в предложението включват значително увеличение на разходите за стратегически сектори. Финансирането за отбрана и космически изследвания скача впечатляващите 8 пъти, докато средствата за иновации нарастват с 32%.
Бюджетът възлиза на 1,717 трилиона евро, което представлява 1,26% от брутния национален доход на съюза. Специално внимание е отделено на кризисните механизми - предвиден е резерв от 100 милиарда за Украйна и допълнителен антикризисен фонд от 400 милиарда евро.
Съществена промяна е преориентирането от технократичен към по-политически подход при разходването на средствата. Всяка държава членка ще може индивидуално да договаря своя финансов план спрямо конкретните си национални приоритети.
Желев подчертава, че традиционните бюджетни пера като кохезионната политика и селскостопанските субсидии отстъпват място на новите стратегически направления - конкурентоспособност, сигурност и климатична устойчивост.
Проектът предизвиква остри дискусии сред европейските политически формации. Найсериозни критики идват от партиите, които иначе подкрепят председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Германия изразява резерви относно мащабите на предложения бюджет, но експертите разглеждат първоначалните реакции като част от преговорния процес. Европейският парламент изразява притеснения за евентуално намаляване на парламентарния контрол върху финансовите потоци.
Новата бюджетна философия цели по-гъвкаво и целенасочено разпределение на средствата, като поставя акцент върху стратегическото развитие и адаптивността спрямо съвременните геополитически предизвикателства.
Очаква се финалното приемане на бюджета да премине през интензивни дипломатически преговори, като всяка държава членка ще се стреми да защити максимално своите интереси в новата финансова рамка.