Българската образователна система се готви за големи промени през 2026 г. Едно от най-ключовите направления е въвеждането на единен национален стандарт за качество на обучението и интегрирането на съвременни програми във всички степени – от предучилищната възраст до средното образование.
До юни 2026 г. ще бъде финализирана концепцията за цялостна система за управление и оценка на качеството на образованието при деца от 0 до 7 години. По инициатива на МОН, Министерството на здравеопазването и социалната политика с подкрепата на ЮНИСЕФ се обединяват усилия за създаване на рамка от пет базови компонента: равен достъп, оценка на програмата, професионално развитие на учителите, резултати при децата и финансово обезпечение.
Основният фокус през 2026 г. е въвеждането на иновативни и гъвкави програми – интегрират се STEM кабинети във всички училища и лаборатории за дигитални, математики и природни науки, а националните тестове (по математика – за 55 000 шестокласници) вече се провеждат изцяло онлайн през сигурна платформа с QR-кодове и учители-наблюдатели.
По Плана за възстановяване до края на 2026 г. са заделени над 920 млн. евро за наука, иновации и дигитализация на образованието. Сред приоритетите е и нова строителна програма за училища, детски градини и кампуси със специлна насоченост към деца от уязвими групи и ученици със специални образователни потребности.
Министерството на образованието и науката акцентира, че новите стандарти трябва да са гъвкави – обученията на учителите вече са тясно обвързани с демографията на класа, мултикултурната среда и нуждите на ученици със специални потребности. Учениците навлизат все по-активно в професионалното и практическо обучение, като приоритет се дава на приложните дисциплини, дигиталната грамотност и съвременните работни умения.
„Нашата цел е всеки ученик да развие своя потенциал, независимо от средата, в която расте – за това подхождаме индивидуално, с фокус върху резултатите, не на дипломата“, подчерта Христо Христов, зам.-министър на образованието.