Скелетът на тиранозавъра Скоти е открит на 16 август 1991 година в долината на река Френчман в Саскачеван, Канада, при експедиция на Кралския музей на Саскачеван. Тридесет и пет години по-късно едно от ребрата му показва мрежа от вкаменени кръвоносни съдове, останала от опита на животното да зарасне счупена кост преди 66 милиона години, каквато досега не е откривана в друг фосил. Учените успяват да я видят, без да режат костта, с неутронно и синхротронно изобразяване, методи, сходни с рентгена, но много по-чувствителни към меки, органични остатъци в плътния камък.
Находката на студент по физика през 2020 година
През 2020 година Джерит Мичел, тогава студент по физика в Университета на Реджайна, забелязва следи от кръвоносни съдове в реброто на Скоти при преглед с микро-CT скенер, рентгенов метод, който не поврежда пробата. Заедно с научния си ръководител, професор Маурисио Барби, и с колежката си Марсела Берг той продължава да проучва фрагмента със синхротронно лъчение в Канадския светлинен източник, ускорител на частици, който произвежда много ярка рентгенова светлина за подробни снимки, и с микроскопия, за да проследи зарастването на клетъчно ниво. През април 2026 година екипът занася реброто в Националната лаборатория Оук Ридж в САЩ, където с два неутронни инструмента, MARS и VENUS, потвърждава предишните находки и прави обемна триизмерна снимка на голямата кост, без да я реже.
MARS използва студени неутрони, особено чувствителни към мека тъкан, а VENUS работи с по-енергични неутрони и изгражда пълната триизмерна картина на реброто. Главен учен по инструмента VENUS е Хасина Билхьо, а долината на река Френчман, откъдето е изваден Скоти, се смята от учените за най-богатото находище на динозаврови фосили в Северна Америка. „Това е като да спечелиш лотарията“, казва Барби за съхранението на кръвоносните съдове, а Мичел определя всеки фосил като малка снимка на отминали времена.
Гетит, пирит и два слоя минерализация
Синхротронните снимки показват съдовата мрежа в резолюция от близо 18 микрометра, достатъчна учените да проследят как тя се разклонява от здравата костна тъкан към калуса, новата тъкан, която тялото изгражда около счупено място, докато го споява. Отделните съдове са с диаметър между 100 и 500 микрометра, а някои стигат до 1 милиметър. Анализът минава и през рентгенова флуоресценция, която показва точно къде по костта е разположено желязото, и през метод, наречен XANES, който определя в каква химическа форма е то.
Под микроскоп съдовете показват два отделни слоя минерализация, строеж, характерен за кръвоносни съдове, които растат при зарастване, а не за случайно попаднали в костта минерали. Химически съдовете са запазени най-вече като гетит, минерал от железен оксид, който съставлява около 96 на сто от находките, с примеси от пирит. След счупването на реброто богата на желязо кръв залива раната, а тялото на Скоти започва да изгражда нови съдове, процес, наречен ангиогенеза, който доставя хранителни вещества на мястото и ускорява зарастването. Меки тъкани почти никога не оцеляват вкаменяването, защото бактериите и разпадането ги унищожават много преди минералите да заместят костта, затова подобна находка е рядкост в палеонтологията. Зарастването не приключва докрай – животното умира с все още незараснало ребро, а трупът попада в солено блато, където средата забавя разлагането дотолкова, че крехката съдова мрежа успява да се вкамени, вместо да изчезне.
Скелетът в Центъра за T. rex в Ийстенд
Скоти, чието музейно означение е RSM P2523.8, е дълъг между 12 и 13 метра и висок около 4 метра в тазобедрената област. С тегло, оценено на близо 8,9 тона, той е най-тежкият познат екземпляр на Tyrannosaurus rex. Първите изчисления сочат възраст около 30 години при смъртта, по-късни анализи я свалят до между 23 и 27 години, но Скоти остава сред най-старите известни тиранозаври. Скелетът се пази в Центъра за T. rex към Кралския музей на Саскачеван в Ийстенд, а копие е изложено в музея в Реджина от 2019 година.
Екипът от Университета на Реджайна посочва, че след находката в реброто на Скоти други фосили със следи от контузии и счупвания стават естествена цел за преглед с неутрони и синхротрон.