Избирателната активност на първия тур на президентските избори на 25 октомври е най-ниската в която и да е изборна кампания в България, каза социологът Андрей Райчев. Според него това е извънредно събитие.
Българите най-много обичат президентските избори, и най-вече първия тур, обясни Райчев. През 2016 г. на първия тур гласуваха близо 4 млн. души, а през 2021 г. 2,5 млн. Сега активността е по-ниска дори от тази на европейските избори, които не интересуват българите, посочи социологът.
Обичайно на втория тур гласуват по-малко хора, отколкото на първия. Единственото изключение е двубоят между Първанов и Стоянов, каза Райчев. Тогава първият тур донесе изненада за „червения“ кандидат. Първанов изпревари Стоянов с резултат около 32 на 33 процента, а на втория тур гласуваха рязко повече хора.
По обичайния модел има голям наплив, после спад и победа на един от кандидатите. Сега за първи път спадът е рязък и огромен. Социологът разказа анекдот за съветския ядрен физик Капица и една обърната графика, за да предупреди, че не всичко трябва да се обяснява с лекота. Защо се е стигнало дотук, ще може да каже едва след втория тур.
Райчев допуска две обяснения. Първото е, че „Радев и Йотова са глобени вече“, което противниците им приемат. Второто е „жълт картон“: пасивността може да се обърне на втория тур, ако се върнат няколкостотин хиляди души, защото това са избиратели на Радев и Йотова.
PR експертът Диана Дамянова оцени, че между 500 и 600 хил. души не са отишли да гласуват. Според нея кампанията е била изцяло негативна, с послание „Не гласувайте!“, а в България това не работи. Негативните кампании, които са модел у нас от 40 години, отказват хората от гласуване. Две политически сили са отказали да гласуват, добави тя.
Като пример за „черни лебеди“ в кампанията Дамянова посочи нападението над журналистката Соня Колтуклиева. Проблемът не е в пострадалата, а в бездействието на председателя на Народното събрание, който е бил на място и не се е намесил, обясни експертът. По правилата на PR в кампания се помага дори на паднал на улицата кон, а да се остави възрастна жена на земята е невъзможно.
Изборите са изглеждали предрешени, смята Дамянова, и ги сравни с първи етап във Формула 1, където е важно подреждането, а не победителят. Към това се добавя ненавистта на българите към политическата класа. Според нея президентът Румен Радев не само не е подпомогнал кампанията на вицепрезидента Илияна Йотова, но и ѝ е попречил.
Дамянова смята за прибързано да се обявява политическият край на Борисов и Пеевски. Ако двамата, особено Пеевски, успяват да подреждат електората си, значи още го контролират, обясни тя.
Политологът Петър Чолаков припомни, че Йотова е стояла 9 години в сянката на Радев. Вицепрезидентът има само правомощия, които му възлага президентът. Чолаков сравни Йотова с Луната, която отразява светлината на Слънцето, тоест на Радев.
Кандидатурата на Йотова не е чисто партийна, но основно зад нея стои „Прогресивна България“, която изгражда Радев. Според Чолаков изборите показват, че Радев е фигурата, която консолидира и гради партията. Йотова има безспорни качества на политик и лидер, калена е в битки и не бива да се подценява, добави политологът. В кампанията е имало и символен момент.
Йотова се опитва да свърже проевропейски настроените хора с тези, които симпатизират на Русия, по-консервативни и свързани с православието, смята Чолаков. Данните на „Алфа Рисърч“, показани ден по-рано, не са изненада за него. Те показват, че 87% от избирателите на Андрей Гюров искат България да поеме по-скоро към Европа. Сред избирателите на Йотова съотношението между проевропейски и проруски или консервативно настроени е 40 на 40, а 20% не могат да определят посоката.
Йотова трябва да разчита и на проевропейски избиратели, каза Чолаков. Той попита как ще стане това, след като сред опорите на кампанията ѝ е бил Красимир Каракачанов, който я е подкрепял и в изборните студиа.