Ранули, известен още като Вълчаново кале и Ватрохи, е древен укрепен град над устието на Ропотамо, в резервата „Ропотамо“. Той е един от най-големите и най-старите укрепени градове в Югоизточна България и един от най-загадъчните.
Хората са живели тук хилядолетия, от траките до хайдутите на Вълчан войвода.
Тежките изкопни работи и човешка намеса са забранени или силно ограничени, за да се пази дивата природа. Затова данните за града идват главно от повърхностни обхождания и сондажи.
Крепостта е на 3 км северно от Приморско, на връх, който се нарича Лъвската глава и се издига на около 200 м надморска височина. Скалистият хълм е покрит със зелени дървета. Скалата е на 65-70 млн. години и е оформена от сиенити на Росенския палеовулкан. Резерватът е строго охраняван, а руините се крият в гъста гора.
Калдъръменият античен път от Анхиало (Поморие) до Константинопол е минавал покрай града. Крепостта заема около 30 декара (30 000 кв. м).
По начина на градеж изследователите датират стената и най-старите оцелели сгради към XVI–XIV в. пр. Хр., Крито-Микенската епоха, от която е и Перперикон. Траките са редили огромни каменни блокове без спойка.
Хилядолетия преди големия строеж на върха вече е имало живот, но самият строеж е унищожил голяма част от находките. Най-ранната намерена керамика е от времето на Троянската война. Според изследователите градът възниква тук заради благоприятните климат и релеф.
Според предположение го основават скирмианите, тракийско племе от известни рудари в Странджа. Градът е бил седалище и замък на местния тракийски владетел. Наблизо е светилището Бегликташ, а вероятно в Ранули е живял и жрецът му.
Проучвания сочат пещера под Лъвската глава, труднодостъпна и дълбока около 5 метра. Според тях е била тракийско светилище за обреди на плодородието, подобно на Утробата в Родопите.
През римско и византийско време Ранули е бил търговски и пристанищен център по крайбрежието, а през Средновековието е останал силен областен център. Руините на едноабсидна църква и керамиката със сграфито украса от XII–XIV в. са от този период. Устието е нанесено като укрепено пристанище Ропотамо на италиански морски карти от края на XIV и началото на XV в., които показват и укрепено пристанищно селище над него.
През османския период цивилното население е напуснало града. През XVIII–XIX в. Вълчан войвода е направил крепостта свое убежище и щаб, оттам идва и името на хълма Вълчаново кале.
В местността Салихлер наблизо археолози са открили златно съкровище от времето на Александър Македонски. Местна легенда разказва, че в калето на върха на Лъвската глава има дълбок таен кладенец, пълен със злато от турски кораб, подмамен и подпален в реката.