В безпрецедентна икономическа инициатива министър-председателят на Франция Франсоа Байру постави началото на мащабна дискусия относно националните празници и тяхната икономическа стойност. Неговото предложение за елиминиране на два значими празника - Великденския понеделник и 8 май, предизвика остри политически дебати и силен обществен отзвук.
Байру откровено определи настоящата финансова ситуация като критична, използвайки драматичната метафора, че държавата е "в смъртна опасност" от задушаване под тежестта на огромния държавен дълг. Според неговите изчисления всяка секунда държавата натрупва допълнителни 5000 евро задължения, което прави предложените мерки крайно необходими.
Икономическата стратегия включва няколко ключови елемента: замразяване на публичните разходи, премахване на данъчни облекчения за заможните граждани и редуциране на държавния административен апарат. Паралелно с това правителството планира увеличение на отбранителния бюджет с 3,5 милиарда евро през следващата година.
Премахването на Великденския понеделник, който според Байру "няма религиозно значение", се разглежда като символичен жест към повишаване на националната производителност. Министър-председателят подчерта, че всички граждани трябва да работят повече и по-ефективно.
Политическата реакция беше незабавна и остра. Крайнодясната партия "Национално обединение" определи предложението като атака срещу френската история и работническите права. Водачът на "Зелените" Марин Тонделие изрази съжаление относно загубата на паметен ден, свързан с победата над нацизма.
Байру обаче остана непоколебим, определяйки своя план като "елементарна аритметика". Правителството си поставя амбициозната цел да намали бюджетния дефицит от 5,8% до под 4,6% през следващата година и под 3% до 2029 година.
Политическата ситуация е изключително нестабилна. Байру, който зае поста през декември след краткото управление на Мишел Барние, рискува вот на недоверие. Опозиционните партии като "Непокорена Франция" и "Национално обединение" вече заплашват да предизвикат правителствена криза.
Президентът Еманюел Макрон, чийто рейтинг е под 25%, се изправя пред сериозно политическо предизвикателство. При евентуален провал на правителството той ще трябва да назначи нов премиер или технократично правителство, което допълнително усложнява политическата конфигурация.
Предложените мерки са опит за радикално преструктуриране на френската икономика в период на изключителна финансова несигурност. Байру е решен да продължи курса си "въпреки риска", демонстрирайки политическа смелост в условията на дълбока парламентарна фрагментация.
Крайният резултат от тази смела икономическа стратегия остава несигурен, но едно е безспорно - френската политическа сцена преминава през един от най-динамичните си периоди в съвременната си история.