Социално-икономическата и политическата ситуация в страната е напрегната, заяви президентът Румен Радев в началото на консултациите с парламентарната група на "Възраждане". Държавният глава започна серията си от разговори с парламентарно представените сили преди връчването на мандат за съставяне на ново правителство, след като правителството подаде оставка миналата седмица. Консултациите с ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се проведоха в предходния ден.
“За вас няма нужда от специални обяснения и разговори колко тежка е социално-икономическата и политическата ситуация в страната – виждате я всеки ден по улиците и в парламента“, каза Румен Радев в началото на срещата си с представителите на "Възраждане". Президентът ги призова да изложат своето виждане дали има остатъчен политически живот в 51-вото Народно събрание под формата на нова управленска конфигурация, както и дали биха участвали и работили за такава формула или настояват за предсрочни парламентарни избори.
Държавният глава поиска и позицията на "Възраждане" по темата за Изборния кодекс и възможните изменения, които биха могли да “повишат прозрачността, честността и общото доверие в изборния процес“. Радев напомни за изводите на Конституционния съд относно редица организационни и процедурни проблеми, проявили се по време на последните парламентарни избори, които според него поставят под въпрос усещането за справедливост на вота.
Президентът попита представителите на "Възраждане" и дали виждат рискове или дефицити в закона за продължаване действието на бюджета на фона на новата финансова и икономическа ситуация, която се очаква от началото на следващата година. Той подчерта, че ефектът от подобно удължително решение трябва да бъде преценен внимателно както от гледна точка на публичните финанси, така и на социалната подкрепа и инвестиционния климат.
По повод искането на "Възраждане" да бъде свикан Консултативният съвет по национална сигурност (КСНС) за членството на България в еврозоната, президентът Румен Радев заяви, че подобен ход на практика би легитимирал и върнал на политическата сцена правителството, “чиято политическа смърт беше запечатана от протеста“. По думите му резултатът от такъв КСНС е предвидим и би представлявал загуба на време, а президентската институция не е място, където партиите да повтарят своите политически послания и да го превръщат в платформа за предизборна агитация.
Радев уточни, че текущите консултации са съсредоточени върху въпросите дали този парламент ще продължи да функционира, дали страната върви към избори и как тези избори ще бъдат организирани. Той призна, че има сериозен проблем с честността и прозрачността на изборния процес, който засяга всяка политическа сила, и допълни, че "Възраждане", както и останалите партии, се стремят да използват подобни формати за утвърждаване на собствените си политически платформи.
На въпрос дали е "за" българския лев или за въвеждането на еврото, президентът Румен Радев посочи, че вече е изразил публично своето мнение и отношение по темата и че този избор трябва да бъде направен от българските граждани. Той припомни, че в качеството си на държавен глава е предлагал провеждане на референдум относно приемането на еврото, като подчерта, че броят на държавите членки на ЕС, които са провели референдум специално за присъединяване към еврозоната, е малък и в повечето случаи плебисцитите за членство в ЕС са били използвани като основание за влизане и във валутния съюз.
Оставката на кабинета "Желязков", подадена на фона на масови протести и непосредствено преди шестия вот на недоверие, отвори необходимостта от нови политически решения и евентуална нова управленска формула. В този контекст консултациите при президента придобиват ключово значение за това дали ще бъде излъчено редовно правителство в рамките на 51-вото Народно събрание или страната ще поеме към поредни предсрочни избори.