Позицията на министър-председателя Румен Радев, че България може да блокира част от новия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, предизвика сериозно безпокойство в Брюксел и отново постави страната в центъра на европейския дебат за единството по темата "санкции". Изказването му възроди опасенията, появили се още след изборната му победа, че в София може да се оформя "нов Виктор Орбан", макар политическата картина да е по-сложна.
На парламентарните избори през април Румен Радев спечели близо 50% от гласовете с новосъздадената си партия "Прогресивна България" и си осигури абсолютно мнозинство в Народното събрание. От началото на май бившият държавен глава оглавява еднопартийно правителство, което му дава значително поле за маневри в европейската и външната политика.
Преди срещата на върха на ЕС в Брюксел Радев заяви, че България ще наложи вето на планирания 21-ви пакет санкции срещу Русия, ако в него бъдат включени мерки срещу патриарха на Руската православна църква Кирил. На въпрос доколко Кирил може да бъде разглеждан като духовник, след като е определил войната на Русия срещу "западния неолиберален свят" като "свещена война", Радев отговори, че според него проблемът не е в личността на патриарха, а в принципа да не се смесват политика и религия.
По думите на премиера трябва да се има предвид, че милиони руснаци са православни християни. Той заяви, че "времето на кръстоносните походи е отминало" и припомни ролята на Русия за освобождението на България от Османската империя. Според Радев руското и българското общество споделят православната вяра и са "едно семейство". Той постави под съмнение и ефективността на подобни персонални санкции, задавайки въпроса по какъв конкретен начин биха допринесли за прекратяване на войната.
Подобна линия защити и министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова. Тя определи евентуалните санкции срещу патриарх Кирил като "символични", без реални икономически последици, и заяви, че България не подкрепя подобен тип мерки. Според нея правителството не е против санкциите като инструмент, а само срещу такива, които са неефективни или носят повече щети на държавите членки, отколкото на "страната, която води войната".
По време на мандатите си като президент Радев последователно настояваше преговорите с Москва да бъдат предпочитани пред военната подкрепа за Украйна, без обаче да дава ясен отговор как подобни преговори биха били възможни при липса на готовност от страна на Кремъл да прекрати агресията. Въпреки това той досега не беше стигал толкова далеч, колкото унгарският премиер Виктор Орбан – за разлика от Будапеща, София не се противопостави на започването на преговори за членство на Украйна в ЕС и не блокира удължаването на вече действащите санкции.
Според политически наблюдатели Радев води своеобразна "двойна игра" – опитва се да запази подкрепата на проруски настроените избиратели, които бяха ключови за убедителната му победа, но в същото време търси начин да не изолира България в рамките на ЕС. В този контекст позицията на външния министър Велислава Петрова-Чамова се тълкува като опит да се изчисти посланието: кабинетът принципно подкрепя санкции, но само когато те имат "реален икономически ефект" и не се превръщат в чисто символични жестове.
Реакцията на опозицията беше остра. Бившият финансов министър Асен Василев, лидер на партията "Продължаваме промяната", заяви, че патриарх Кирил не трябва да се разглежда основно като религиозен водач. Той използва светското му име Владимир Гундяев и го нарече "агент на КГБ", подчертавайки, че санкции срещу човек с подобна роля са напълно оправдани. Василев разкритикува и опитите на Радев да размива отговорността за войната, като настоя, че трябва ясно да се заяви, че Русия е агресор, а Украйна – жертва.
Бившият външен министър Даниел Митов от ГЕРБ също осъди позицията на правителството. Според него подкрепата за Кирил няма нищо общо с православието. "Не става дума за църковни дела или канонично право. Става дума за човек, който от години използва авторитета на Църквата, за да оправдава руската агресия срещу Украйна и убийствата на невинни хора", заяви Митов. Той определи аргумента, че санкциите срещу патриарха представляват намеса в религиозните дела, като неубедителен и несвързан с националния интерес на България.
Дебатът около заплахата за вето върху част от санкциите срещу Русия показва колко деликатен остава балансът между вътрешнополитическия натиск, историческите и културните връзки с Москва и очакванията на европейските партньори. В центъра на този баланс стои не само премиерът Румен Радев, но и дипломатическият екип на правителството, начело с външния министър Велислава Петрова-Чамова, която ще трябва да защити спорната линия на София както пред българското общество, така и на масата на преговорите в Брюксел.