Премиерът Румен Радев адресира открито писмо до политическите групи в Европейския парламент, препратено чрез председателя Роберта Мецола. В него протестира срещу точка 6 от приетата днес резолюция за Черно море, съобщиха от Министерския съвет. От името на правителството той изразява категорично несъгласие и недоумение от текста, добавен в последния момент.
Резолюцията дойде два дни след пленарния дебат, в който български евродепутати поискаха мерки на ЕС срещу атаките по търговските кораби в Черно море.
Вижте също: Български евродепутати искат защита за Черно море след руските удари
Документът няма правна сила. Той изразява подкрепа на България в разследването на нападенията с дронове над търговски кораби и в спасяването на екипажите. Един от ударените кораби беше изтеглен с буксир до пристанище Бургас въпреки лошото време.
Точка 6 формално е предложение на Зелените. В нея се казва, че дипломатическият отговор и реакцията към Русия са слаби и че липсват конкретни действия. Според Радев тя на практика отхвърля положителната оценка за бързите действия и спасителните операции от предходните текстове и отрича смисъла на документа, който е солидарност с двете черноморски страни. Внушенията срещу правителството той нарича несъстоятелни и манипулативни.
Седем български евродепутати са сред вносителите на резолюцията: Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, Илия Лазаров, Радан Кънев и Илхан Кючук. Премиерът намира това за показателно и тъжно. Според него правителството е заето с въпроси, критични за сигурността, а евродепутати с ограничена политическа легитимност в собствената си страна използват парламента за обречена предизборна кампания у нас.
„Нелепо е евродепутати да ни призовават за присъединяване към анти-дроновата инициатива на НАТО“, пише Радев. Министърът на отбраната вече обяви, че България се включва в нея. Правителствата на тези евродепутати нищо не са сторили, за да влезе страната в инициативата, обявена през февруари 2025 г., твърди премиерът.
„Не приемаме и евродепутати да ни налагат с назидателен тон, какви суверенни решения трябва да вземе българското правителство“, добавя той.
Според писмото Европарламентът винаги е бил уважавана институция, която трябва да укрепва проевропейския консенсус, а не да създава почва за манипулации и разделение. Българите трябва да знаят кой и как ги представлява в него, пише Радев.
После изрежда какво е направила България. Призив за общи усилия срещу нападенията той отправи до генералния секретар на НАТО Марк Рюте, председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща още след първите удари.
На 13 октомври бяха атакувани още два търговски кораба край българските териториални води. Същия ден премиерът извика руския посланик в София и му заяви, че атаките са недопустими, а логиката им води към руската страна.
На Европейския съвет на 15 и 16 октомври Радев разговаря на тристранна среща с Рюте и с румънския президент Никушор Дан. На заседанието предложи мораториум за спиране на атаките срещу търговското корабоплаване в Черно море. Той припомня и че през 2022 г. България първа се включи в инициативата „Европейски небесен щит“, при служебното правителство, назначено от президента Радев.
Контролът и наблюдението във въздуха и по водата бяха усилени. За патрулиране, наблюдение и разузнаване над българските териториални води ВВС ползват екипажи на F-16, МиГ-29, Су-25 и L-39. България разположи и три системи за наблюдение с безпилотни апарати, с разузнавателни възможности в Черно море.
Съюзниците от НАТО изпратиха морски патрулни самолети, радарни системи и дронове. Разузнавателният Боинг P-8A „Посейдон“ пристигна още в първите часове след решението и вече патрулира над западната част на морето. България, Турция и Румъния продължават съвместната мисия на Противоминната група, която обследва морските пътища за плаващи мини. Това е първата такава инициатива на трите крайбрежни държави от НАТО.
По покана на правителството международен екип от експерти с високотехнологична апаратура определя какви дронове са използвани при атаките.
Радев напомня на евродепутатите от другите държави, че в България тече разследване и че страната търси извършителя заедно със съюзниците от НАТО и ЕС. Правителството настоява обвиненията за атаките в изключителната икономическа зона да почиват на категорични факти, а не на хипотези. На извънредното заседание на Северноатлантическия съвет на 20 октомври всички съюзници заявиха, че са солидарни с България и Румъния и са готови да ги подкрепят.